Неравенството в икономическите резултати в различни области е трайна и разрастваща се характеристика на нашата икономика от няколко десетилетия. Ние можем да дадем нашия принос в решаването на тези проблеми с нашия инструментариум. Разбира се, за това е нужен по-обхватен набор от политики и закони, за да отбележим значителен напредък.
Това, което ние можем реално да направим е да се фокусираме върху мандата ни за заетостта и да гарантираме, че можем да постигнем максимална заетост, която днес дефинираме като мащабна и приобщаваща цел. Това означава, че ние няма да анализираме само основните данни за безработицата, а ще разглеждаме всички мерки по нея, включително заетост и безработица при различните групи разделени по полов и други признаци. Това е мащабна и приобщаваща цел.
Чрез нашата нова рамка искаме да реагираме на недостатъците на пълната заетост. Ние няма да повишаваме превантивно лихвените проценти, защото смятаме, че заетостта е твърде висока и защото се опасяваме от евентуална бъдеща инфлация. Вместо това, ще изчакаме да видим доказателства реалната инфлация и други дисбаланси.
Това е най-важното, което можем да направим. Смисълът е в това, че сред целия политически спектър все повече се осъзнава, че трябва да постигнем по-приобщаващ просперитет. Реалните доходи в ниската част на обхвата са стагнирани в сравнение с тези във високата част, мобилността между отделните части на спектъра е намаляла в Съединените щати и днес изостава от повечето напреднали икономики.
Тези неща ни спъват като като икономика и държава и аз наистина мисля, че това са важни проблеми, които са свързани с цялостното представяне на икономиката и следователно са в периметъра на нашия анализ и внимание.