Нобелистът Сър Ангъс Дийтън за пандемията и неравенството

Професор Ангъс Дийтън от университета Принстън е носител на Нобелова награда за икономика.  Известен е напоследък със своята книга „Дълбините на отчаянието“. Освен това ръководи група от експерти във Великобритания, която изследва неравенството през 21 век.

Ето какви са четирите основни момента от неговата прогноза:

Номер едно - пандемията е задълбочила неравенството, документирано от него в книгата му:

"Няма да узнаем образованието на хората, които са починали. Но работим с учени от Калифорния и данните там показват, че има относително високи нива на смъртност при хора с бакалавърска степен и по-висока по време на пандемията.

Другото, което продължава е че ние имаме нещо, което нямате във Великобритания в същата степен, а именно фондовата борса, която достигна абсолюютни рекордни нива. Това не само създаде цяла нова порода милиардери и богати хора като Джеф Безос, които удвоиха размера на онова, което така или иначе бе най-голямото богатство в света.

И не само това, но хора като Вас и мен, чиито пенсии са на фондовата борса също са доста добре финансово по време на пандемията. Ние си седим вкъщи и разговаряме по Zoom, докато портфолиото ни нараства като гигантски балон и гледаме как половин милион хора умират."

Номер две - образованието става по-важно при определяне шансовете в живота на хората, но расата все още играе важна роля:

"Образованието става по-важно от расата. Но е много важно да се отбележи, че афро-американците с бакалавърска степен умират по-млади, отколкото белите с бакалавърска степен. А афро-американците без бакалавърска степен умират по-млади от белите със същото ниво на образование.

Така че все още се запазва тази разлика между бели и чернокожи, дори и при наличие на образование."

Номер три  - не подкрепя данъка върху богатството.

"Смятам че е много трудно да бъде въведен и хората ще положат огромни усилия да го избегнат и ще успеят.

Затова може би е по-добре да се въведе временен данък върху богатството, тъй като хората ще имат достатъчно време, за да организират сложни схеми, необходими за избягване плащането на данъци.

Мисля че когато е въведен данъка върху доходите във Великобритания, след Наполеоновите войни, той е бил временна мярка. Хората помнят такива неща дълго време. Временен данък върху богатството може лесно да се превърне в постоянен."

Номер четири - смята, че безработицата става по-малко полезен икономически показател.

"Хората са силно фокусирани върху безработицата, но мисля че тя става все по-лош показател, защото толкова много хора се регистрират като безработни, след като просто се оттеглят от работната сила.

Един от най-ужасните факти, поне в Америка, сред по-малко образованите американци е, че участието им в трудовата сила бележи понижаваща тенденция от повече от 50 години. Това е нещо, което наистина трябва да обърнем и ще бъде трудно."

Кой знаеше преди година, че заглавието „Дълбини на отчаянието“ ще се окаже толкова пророческо?