Три са книгите, които бих коментирал.
Първата е с мемоарите на бившия ми шеф Барак Обама.
Мемоарите на политици обикновено представляват упражнение по самооправдания написани от друг човек и отрупват с комплименти приятелите на съответния политик.
Очевидно, книгата на президента Обама е написана от него и е много по-откровена отколкото други подобни мемоари.
Като всички нас и президентът Обама вижда себе си в предимно благоприятна светлина, но той много често признава несигурността, евентуалното съжаление и описва събитията и идеите си със значителна откровеност.
Ако търсите спомени на държавен служител или политик, тази книга дава предства какво означава да си на място, да виждаш събитията през очите на главното действащо лице.
Не се сещам за по-добра книга с мемоари от тази на президента Обама. Каквото и да мислите за уменията му като президент, уменията му на мемоарист са изключителни.
Смятам, че силата на президента Обама, а мнозина биха казали неговото ограничение е един изключително зрял поглед и способност за стратегическа емпатия.
Той притежава способността да се постави на мястото на другите и следователно, да разбере позициите им, а това ограничава способността му за гняв или желание за мъст.
За много от нас, това е голяма сила, за други това говори за крайна неутралност, когато заслугите са ясни. Но мисля, че това си личи в една книга, която е доста откровена по отношение на характера на автора.