Как Нова Зеландия се стреми да поправи колониалните си грешки, част 3

Преди Нова Зеландия се гордеела, че има най-добрите расови отношения на света, но от 1960-1970, хората започнали да го оспорват.

След Втората световна война, маорите масово започнали да се местят към градовете в търсене на работа и съвременен живот. Скоростта на тази трансформация разкрила бездната между два типа хора.

Маорите били дискриминирани при търсенето на жилища и работа. От тях се очаквало да научат английски и да изоставят обичаите си.

Но това ново поколение градски маори щяло да има огромно влияние.

Маорите в градовете имали много повече възможности да предизвикат Короната и да я накарат да изслуша оплакванията им. Особено по-младите маори били образовани и знаели как да си проправят път в света на белите, светът Пакеа.

Младите маори били силно повлияни от протестните движения през 60-те години на 20в. на другия край на света, включително „Black Power“ в Америка и движението на американските индианци.

Но Маршът на маорите за земята през 1975г бил изключително важен, защото привлякъл вниманието на Пакеа към проблемите на маорите. Той представлявал съдружие между старейшини, водени от изключително влиятелната жена старейшина (куиа) Дейм Уина Купър, и много по-радикални младежи.

Въпреки че страдала от артрит, 80-годишната Уина Купър повела над 5 000 души на поход от 700 мили: протест срещу кражбата на земите на маорите.

Къде е справедливостта?

Този период на културно и политическо възраждане сега е известен като „Маорския Ренесанс.“ Той обединил мнението на маорите по въпроса за възстановяването на земите им и отворило широко очите на белите новозеландци за каузата на маорите.

Имало някакво разбиране сред населението, че не всичко било наред за маорите. Може би това обяснявало защо маорите били толкова бедни, и толкова неспособни да достигнат стандарта на останалите в страната.

Но никой не разбирал колко предумишлено това било и нямало недоверие в действията, които британците били предприели.

В годината на Марша, правителството на Нова Зеландия основало Трибунала за Уайтанги, който трябвало да разследва съвременни нарушения на договора от 1840г. На маорската култура бил вдъхнат нов живот и тя била защитена.

Огромен брой новозеландци протестирали срещу посещението на отбора по ръгби на Република Южна Африка, която тогава поддържала сегрегацията под формата на Апартейд.

Поради растящото вътрешно и международно внимание, правителството на Нова Зеландия изменило Договора от Уайтанги, за да разследва историческите неправди, които произлизат от 1840г.