Може ли Мъск да си позволи да е аболюционист на свободното слово, част 1

Илон Мъск е разтревожен. Неговата социална медийни платформа X Corp, позната преди като Twitter заведе – по неговите думи - „термоядрено“ дело срещу Media for Matters for America.

Х обвиняват групата за наблюдение в клевета и опит да бъдат унищожени.

Оказва се, че свободното слово е много скъпо. Толкова, че дори най-богатият човек на света не може да си го позволи.

Целият проблем се свежда до цифри.

Ще пресметна набързо след малко, но първо, ако не сте проследили тази сага, чуйте:

Media Matters съобщи, че Х пускали реклами около нацистко съдържание, което отблъснало рекламодателите.

А пък X твърдят, че Media Matters е напълнила фийда си със съдържание, създаващо измамно и подреждащо впечатление, че потребителите могат да видят рекламите заедно с неонацистки постове.

Едно дело обаче няма да помогне на Мъск да отговори на големия въпрос. Въпрос, на който никой съд не може да отговори. Дали свободното слово е съвместимо с печалбата.

Сега май рекламодателите, които бягат от X, твърдят, че не е така.

След като купи Х, Мъск бе обявен за защитник на свободното слово, но това се оказа прибързано заключение.

Конституционното право на свобода на словото не позволява то да бъде ограничавано от никое правителството, а не от частните лица или бизнеса.

Х е частна компания. Затова може да ограничава свободата на словото колкото си иска и вероятно ще трябва да го направи.

Бих искал да не ставаше така.

Свободното слово е много важно.

Важно е да се чуят всички гледни точки, особено тези, които не харесваш.

Свободното слово обаче може да бъде противоречиво и разединяващо хората.

А това не е добре за компаниите, които искат да продават разни неща на колкото може повече хора.

Питайте Bud Light или Target, или която и да е друга фирма, замесена с културните войни.

Да пускаш реклама наред със съдържание, което разделя може да ти загуби клиенти.

Точно това казват компаниите на Х.

Все по-дълъг списък от фирми, след които Apple, Disney, Comcast и IBM спряха рекламите си след като Media Matters публикуваха изследването си.

Трудно е да каже какви щетите са нанесени на Х, защото тя вече не е публична компания и не публикува финансовите си отчети.

Преди да я купи Мъск обаче тя обаче беше публична, а той я направи частна миналата година. Наличната финансова информация не я представа в добра светлина.

През 2021г, последната цяла година, в която Х беше публична, нейните приходи бяха рекордни, над 5 млрд долара. Но като се махнат разходите, оперативната печалба бе само 270 млн, или около 5%.

Това е далеч под обичайните оперативни маржини на американските технологични компании. Като група те обявиха оперативни маржини от близо 30% за същата година, така че Х нямаше възможност за грешка, когато Мъск я купи на следващата година. И след това нещата бързо тръгнаха надолу.

Месец след като Мъск пое Х, Media Matters съобщи, че 50 от най-големите й 100 рекламодатели са спрели рекламите си или са съобщили, че ще го направят заради опасения за новата политика за модерация на съдържание на платформата.

Тези рекламодатели са осигурявали приходи от 2 млрд долара след 2000г.

Когато се оттеглиха, продажбите на Х вече бяха започнали да пресъхват.