Бощянчич: Фискалните правила в ЕС трябва да бъдат размразени

Клемен Бощянчич, министър на финансите на Словения

17:00 | 27 ноември 2023
Преводач: Силвия Грозева

ЕС се опитва да изведе напред програмата за помощта за Украйна. Каква е позицията на Словения по въпроса?

Словения е една от най-силните поддръжници на Украйна от началото на войната.

По отношение на средствата – монетарна и друга помощ за Украйна, също сред водещите страни по помощ за Украйна, измерена на глава от населението или спрямо БВП.

Смятаме да подкрепяме Украйна и в бъдеще.

Относно новия финансов инструмент, който ЕК въвежда сега, ние го подкрепихме. Вярваме, че е необходим, защото по някакъв начин ще даде отговор на променящите се краткосрочни нужди на икономиката и средносрочните нужди за модернизация на Украйна.

От друга страна, което е много важно, този инструмент да осигури допълнителна прозрачност и предвидимост на нужните средства.

Но ще подкрепите ли алтернативна програма за подкрепа, ако Унгария наложи вето на програмата за 50 млрд евро?

Да.

100%?

Това, което е известно в момента е напълно в духа на нашите възгледи за начина на подкрепа за Украйна.

Колко се тревожите за фискалната дисциплина и растящия дълг в някои от най-големите страни в ЕС?

Много благодаря. След 4г на извънредни мерки, което означава, че фискалните правила бяха замразени заради пандемията и енергийната криза, много хеликоптерни пари бяха раздадени в Европа. Правителствата, министерствата и хората свикнаха с това.

Трудно е да се върнем към предишната ситуация от 2020г.

Но е ясно, че дойде времето да се сложи край на общата клауза за дерогация. Новите фискални правила трябва да се възстановят.

В случая със Словения, ние сме ги записали в Конституцията си. Разбира се, това са старите фискални правила, които не отговарят вече на сегашната ситуация.

Какви предложения има на масата и кои от тях според вас ще бъдат договорени?

В момента обсъждаме първата специална клауза за защита от дефицита, която трябва да изисква страните-членки да върнат дефицита под прага от 3%.

Второто е предпазната клауза за намаляването на дълга, която е написана по нов начин.

Третото, което е много важно, е за анализите на стабилността на дълга. Може би ще бъде формулиран нов работен термин. Така допълнително ще може да се анализира тази процедура. Обяснена просто, това е комплексна система, която дава различни резултати за различните страните по въпроса за техните цели.

Четвърто, най-вероятно разходите за отбрана ще имат специален статут с оглед на потенциалното отваряне на процедури за извънреден дефицит.

Като цяло това са основните въпроси.