Имат ли аргумент, когато казват, че двамата министри на отбраната не могат да се срещнат, защото няма да са равнопоставени предвид санкциите наложени спрямо китайския министър?
Лесно е да бъде разбрана китайската позиция. Те гледат на санкциите срещу генерал Ли като на отправена обида и е неприемливо да приемат среща при тези условия. От Вашингтон намекнаха, че е възможно санкциите да бъдат отменени, макар че намекът дойде от президента Байдън и беше оспорен от държавния департамент. Същевременно Китай не желае да провежда военен диалог при никакви обстоятелства от много дълго време.
По същество, Вашингтон чука на вратата на Пекин, но никой не отваря. Но дали пък не е обратното?
Това не е ясно. Пекин винаги е твърдял, че почти всички срещи се провеждат по искане на чуждестранните лидери. Това трябва да внуши на китайския народ, че чуждестранните лидери идват в Пекин като молители. Между двете държави се водят множество преговори на по-ниско ниво преди да се стигне до среща между лидерите. Но е вярно, че Вашингтон ясно заяви, че цени разговорите с Китай и иска да поддържа редовен диалог.
Онова, което е особено валидно в настоящата ситуация е, че многостранният диалог е важен за стабилизиране на тези отношения.
Китайската позиция остава непроменена: всички пречки в отношенията между САЩ и Китай са изцяло по вина на Съединените щати и по същество, Съединените щати трябва да си посипят главите с пепел и да признаят грешката си преди да се състоят каквито и да е разговори. Разбира се, това е неприемливо за САЩ.