IOSCO: На регулатора трябва да се осигури подходящ ресурс

Обсъжда ме импаса около тавана на дълга и предизвикателствата пред постигането на споразумение вътре в САЩ. Колко трудно е за една международна организация да намира общи позиции?

Всъщност е малко по-лесно отколкото е било в миналото. Някои от ключовите проблеми са толкова очевидни за всички, че повечето регулатори толкова силно ангажирани колкото не биха се ангажирали преди години.

Мисля, че всички разбираме, че в момента налице е една присъща на пазарите крехкост, която не е специфична за даден сектор, не е само в банковия сектор, а в цялата система.

Регулаторите са ангажирани с търсене на най-удачния начин да се справят с това.

Години наред ние действахме като анализирахме ликвидността, управлението на банките, на фондовете, навсякъде.

Днес анализираме задлъжнялостта и се опитваме да решим дали няма и друг ъгъл на подход за постигане на глобален консенсус, така че да постигнем нужната стабилност на системата и тя да може да се справя със сътресенията от мащаба на инвазия на една голяма държава в друга или на пандемия.

Или невероятно бързо растящи лихви. Какви са вашите изводи от банковите сътресения в САЩ, пък и не само тук – видяхме фалита на Credit Suisse.

Определено проблемът не е само американски. Ако някой се опита да го раздели като американски проблем, или проблем на банковия сектор, това ще бъде грешка.

Изправени сме пред системно предизвикателство. Отчасти то е свързано с технологиите, но в голяма степен се дължи на паричната политика и радикалното преминаване от един лихвен цикъл в друг.

Но то е свързано и с промените в по-дългосрочен план. За много продължителен период от време имахме една политика по лихвите, която промени значително пазарите – те са много по-крехки отколкото бяха преди 10 години и трябва да сме готови да укрепим системата срещу рискове.

Какво можете да предприемете спрямо регулатори, които или са беззъби, или са заспали на волана? Федералният резерв е знаел за тези проблеми от повече от година, говоря за SVB и въпреки това не са могли да направят нищо.

Това е непрекъснато предизвикателство за всички регулатори.

Ние можем да създаде каквито искаме правила, но в крайна сметка всичко се свежда до един надзорник, който се заема с една финансова институция и се опитва да накара тази финансова институция да направи нещо, което тя понякога не иска да прави или не вижда смисъл да прави.

Това е огромно предизвикателство. На регулатора трябва да се осигури подходящ ресурс, трябва да му се даде политическа и културна подкрепа, която казва: „Няма проблем да настоявате за това!“

Често всичко това отсъства и тези хора, които работят на първа линия често отстъпват от задълженията си. Смятам, че Фед беше много откровен и ясен в разбирането на това къде се крият проблемите.