Шивачите продължават да работят при лоши условия

Когато фабриката за облекло Rana Plaza се срути през април 2013 г,  и 1000 души загинаха, изглеждаше, че модната индустрия ще промени отношението си към нископлатените работници, понякога оставащи скрити във веригите за доставка. Но десетилетие по-късно, голяма част от работата, която започна след срутването, все още предстои да бъде свършена, не само в Бангладеш, но и в Азия, Латинска Америка и Африка.

Условията в Бангладеш са се подобрили, но само около половината от приблизително 4500 фабрики са обхванати от програми за контрол на безопасността, въведени след Rana Plaza. Заплатите и експлоатацията на работниците остават същите.

Брандовете, правителствата и потребителите, свикнали с бързата мода са виновни за липсата на напредък. Конкуренцията пречи на брандовете да направят промени в производството, които биха могли да доведат до повишаване на цени и да отблъснат клиентите.

Индексът на потребителските цени САЩ за облекло е почти непроменен от 1994 г. насам, а цените на стоките и услугите като цяло за периода скочиха двукратно.

Сега защитниците на Споразумението от Бангладеш от 2013 г., което доведе до множество мерки за безопасност в страната разширяват усилията си и в други държави, започвайки от Пакистан.

Международното споразумение изисква брандовете да се подложат на независими проверки и да плащат за необходимите ремонти. Компаниите-членки приеха да финансират програмата с годишни такси и да отидат на арбитраж, ако не успеят да се справят с проблемите.

Някои големи американски марки, включително Gap и Levi, които произвеждат в Пакистан, все още не са подписали, докато европейските марки са подписали. Бизнес пейзажът в Европа е по-привикнал към работа със синдикати и арбитраж.

Регламенти като задължителна комплексна проверка в ЕС и предстоящите мерки в САЩ и щата Ню Йорк вероятно ще изискват повече прозрачност по веригата на доставки в модната индустрия. Но те може да не успеят да накарат компаниите да подпишат правно обвързващи споразумения като Международното споразумение.

И все пак решението да не се подпише е свързано с големи рискове. Ако се случи трагедия в друга фабрика за облекло и се окаже, че това е производител за добре позната американска марка, последиците ще са опустошителни за имиджа на бранда.