Лагард: Икономиката на еврозоната е по-устойчива спрямо очакванията

Кристин Лагард, президент на ЕЦБ

16:30 | 3 февруари 2023
Обновен: 17:51 | 3 февруари 2023
Преводач: Мария Попова

Според предварителната оценка на Евростат през четвъртото тримесечие на 2022 г. икономиката на еврозоната е отбелязала растеж от 0,1%. Макар да надвишава макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември, този резултат означава, че икономическата активност се е забавила чувствително от средата на 2022 г.

Очакваме тя да остане слаба в краткосрочен план. Вялата икономическа активност в глобален мащаб и високата геополитическа несигурност, най-вече поради несправедливата война на Русия срещу Украйна и нейния народ, продължават да затрудняват растежа на еврозоната.

Наред с високата инфлация и затегнатите условия за финансиране тези неблагоприятни фактори забавят разходите и производството особено в сектора на промишленото производство.

Все пак, смущенията в доставките постепенно отминават, газовите доставки стават по-сигурни, предприятията продължават да работят по голям брой стари поръчки, а доверието се засилва.

Освен това производството в сектора на услугите остава на непроменено равнище, подпомогнато от продължаващите ефекти от отварянето на икономиката и по-голямото търсене на дейности, извършвани в свободното време.

Растящите заплати и неотдавнашният спад в инфлацията на енергийните цени също се очаква да намалят загубата на покупателна способност, засегнала мнозина поради високата инфлация.

Това, от своя страна, ще подпомогне потреблението. Като цяло данните показват, че икономиката е по-устойчива спрямо очакванията и би трябвало да отбележи възстановяване през следващите тримесечия.

През декември 2022 г. темпът на безработица се задържа на най-ниското си досега равнище от 6,6%. Темпът на откриване на нови работни места обаче може да се забави, а безработицата да се увеличи през идните тримесечия.

Мерките за държавна подкрепа, чиято цел е да бъде предпазена икономиката от въздействието на високите енергийни цени, би следвало да бъдат временни, целенасочени и предназначени да запазят стимулите за ограничаване на енергийното потребление. По-специално, с отслабването на енергийната криза е важно сега да започнем бързо и организирано оттегляне на тези мерки в съответствие с поевтиняването на енергоносителите. Всякакви подобни мерки, които не отговарят на тези принципи, вероятно ще повишат средносрочния инфлационен натиск, а това би наложило по-силна реакция от страна на паричната политика.