Самърс: По-добре „ала-бала“ отколкото „бум-бум“

Ние често разговаряме за парични политики и фискални стимули, но геополитиката все повече оказва влияние върху въпросите свързани с икономиката. През миналата седмица имаше събитие, което потенциално е повратна точка в геополитиката – срещата между президентите Си и Байдън. Какво е впечатлението ви от дискусиите и продължаващите срещи между търговския представител на САЩ и китайският му колега? Каква е в момента ситуацията с Китай и САЩ?

Ще перифразирам известните думи на Чърчил: „По-добре „ала-бала“ отколкото „бум-бум“.

Фактът, че са провели важен разговор, който е продължил над три часа, фактът, че и двамата са си тръгнали с усещането за проведен удовлетворяващ диалог и ще има последващи стъпки – всичко това е много добре.

Какъв ще е реалният смисъл от разговорите? Какво реално ще се случи? Ще произтекат ли конструктивни стъпки от този диалог? Предстои да видим. Но видяното ме кара да съм оптимист и според мен това означава, че цялото пътуване на президента Байдън може да се разглежда като успешно. Съединените щати се завърнаха в играта що се отнася до климата на срещата в Шарм ел Шейх, срещата със Си... не мисля, че тази среща на Г-20 ще бъде паметна, но в такъв тревожен момент можеше да има някакъв пробив, а това не стана.

На много места прочетох мнението, че поне има Г-20 и те излязоха с общо комюнике и то е особено остро по отношение на Русия. Писа се, че зад кулисите, развиващите се държави като Индонезия и Индия са били двигател на целия процес. Възможно ли е това да означава, че се връщаме към многостранните отношения?

Смятам, че е така. Това, което Русия направи наистина разтърси съвестта на света и засегна много, много държави. Ще видим как ще се развият нещата, но не трябва да забравяме, че в първото гласуване на Общото събрание на ООН, страни чието население е повече от половината световно население, се въздържаха и отказаха да се присъединят в осъждането на Русия.

Така че, имаме много работа за вършене, а ние в Съединените щати имаме склонност към прекален оптимизъм относно това доколко всички останали ни виждат в добрата светлина, в която ние виждаме себе си.