Да бъдеш лидер във време на несигурност

Ерика Джеймс, декан на Wharton School of the University of Pennsylvania

19:00 | 15 юни 2022
Обновен: 19:18 | 15 юни 2022
Преводач: Мария Попова

В книгата си пишете пространно за това колко е важно да имаме многообразие в екипа. Често говорим за това, но кое е най-важното, което трябва да знаем от вашите изследвания – защо многообразието има такова значение и носи сила и ни подготвя за кризите?

По време на криза, човешката реакция е да се отдръпнем и да започнем да мислим много ограничено по решенията на проблемите. Но изследванията ни показват, че колкото повече съумеем да разширим информационното си поле, колкото повече прозорливи гледни точки можем да получим от хора с различна ангажираност в една организация и общество, толкова по-голяма е вероятността да стигнем до нетрадиционни решения на проблеми, с каквито не сме се сблъсквали. А това е дефиницията на криза.

Ако говорим за криза, независимо дали американската или глобалната икономика ще закъса, дали американската или европейската икономика ще влезе в рецесия – как трябва да се подготвят бизнес лидерите сега сред ръководните си екипи, ако ще се изправят пред такава криза?

Те трябва предимно да идентифицират хората на само като позицията и ролята, която играят в организацията, но и по отношение на това кой разполага с най-адекватната информация. А това може и да не е човек от ръководния екип. Ако се върнем към многообразието, разширяването на мрежата от идеи и решения, от която получавате информация ще ви помогне да идентифицирате правилните стъпки, правилните действия и решения, които да предприемете независимо каква е кризата.

Глобалната пандемия е хуманитарна криза – мнозина загубиха живота си и това е в центъра на вниманието, но по отношение на бизнес лидерите и начините, по които те се справят с това, имате ли усещането, че с пандемията те преминаха през една невероятна школа; че това ги е научило в голяма степен как да водят и как могат да адаптират бизнеса си, ако се наложи?

Надявам се, че е така. Но всъщност, знаем, че след криза човек е изтощен и всичко, което иска е нещата да се върнат към нормалното. Проблемът е, че всъщност ние не се учим и не усвояваме уроците на преживяното, или в случая, на пандемията. А щом не успяваме да го направим, това означава, че няма да сме подготвени за следващата криза независимо дали е пандемия или нещо друго. Да осмисляте съзнателно какво сте направили и какво сте преживели, каква е била вашата роля – дали сте помогнали или попречили на успеха след кризата, е точно онази дейност, която би помогнала на лидерите да са в позиция да успеят следващия път.