Елиф Шафак за "Островът на изгубените дървета", насилието над жени и сексуалната идентичност, част 1

Моят гост днес, турският писател и политолог, е разследвана от властите в родната ѝ страна за това, че просто пише романи.

Обвинена в антитурски настроения и подстрекаване към престъпления чрез писане, тя се бори и продължава да се противопоставя на критиците си.

Елиф Шафак чрез художествената си литература, включително и последния си роман "Островът на изгубените дървета" обхваща политиката, идентичността и очакванията към жените. Също така тя получи признание за определянето на „Четирийсетте правила на любовта“. Сега е британски гражданин и продължава да води кампания за правата на жените както в това, което нарича своята родина Турция, така и по света. Елиф Шафак, добра дошла!

Благодаря много.

Прекрасно е да бъда с Вас. Мислех, че можете да започнете с това, което наричате своя родина Турция. Мислите ли, че хората извън Турция осъзнават колко предизвикателни са обстоятелствата вътре в нея?

Не мисля, че много хора осъзнават, че Турция се е превърнала в трудно място за всеки, който се занимава с думи - поети, писатели, журналисти, разбира се, но също и карикатуристи, например. Самият хумор също може да се разглежда като като опасен, когато демокрацията е загубена. Така че това го прави много трудно, когато нямаш свобода на словото. Прави живота на писателя труден.

Много хора разбират, че може да не е толкова лесно да се поставят под съмнение политически проблеми, но понякога хората не осъзнават, че е еднакво предизвикателство да се пише за сексуалност, полова дискриминация, злоупотреба с деца. Така че всички тези въпроси също могат да бъдат много трудни за разрешаване.

Щях да премина към разследването Ви, но от гледна точка на Турция, смятате ли, че представата ни за Турция е остаряла, защото това, което се случи бе доста постепенно?

Няма съмнение, че това е една много красива страна. Това е много сложна държава. И никога не бих свързвала правителството и хората. Гражданското общество в Турция, разбира се, е далеч по-многопластово и нюансирано.

Но ние имаме много консервативно правителство, което ставаше в все по-авторитарно през годините. Така че това, което видяхме в Турция е, че страната при Ердоган се връща назад и се връща към ултра национализъм, ислямизъм, популистки авторитаризъм. Когато и където това се случва, ще видим също увеличение на сексизъм, женомразтво, хомофобия. Според мен тези неща винаги вървят ръка за ръка.

Трябва да има много хора, които го подкрепят? Или го виждате като маска?

Разбира се, има и такива, които го подкрепят. Но по всякакви причини. И както отбелязахте, това правителство е на власт от много време. Те дойдоха на власт с либерални обещания за реформи по онова време. Бяха за присъединяването на Турция към ЕС.

Ема Барнет

Смятате ли Турция, която наричате Ваша родина, за свой дом? Каква е Вашата идентичност, що се отнася до Вас? Защото вие сте човек, който обръща много внимание на това.

Интересува ме този въпрос. Идентичността за мен не е статична, единична нишка. Не е монолитен блок. Искам да мисля за идентичността като за по-флуидна и по-многообразна. Като човешки същества, всички ние съдържаме едно многообразие, както казваше Уолт Уитман. Проблемът е, че живеем в свят, който не ни позволява да бъдем многобройни, камо ли да празнуваме собственото си многообразие. Така че за мен, не идентичността в единствено число е това, което ме интересува повече, е множеството принадлежности. Ако имате единствена идентичност е много по-трудно да разберем какво общо имаме. Но в момента, в който разберем и възприемем тези концентрични кръгове от принадлежности, тогава осъзнаваме, че всъщност голяма част от тях се припокриват.