Жителите на Алмати за безредиците, част 2

16:40 | 13 януари 2022
Преводач: Мария Попова

Лаура Калдибаева, собственичка на стоматологична клиника: Бих казала, че се страхуваме. Не се чувствам сигурна да изляза извън квартала, в който живея. Защото от време на време чувам за приятели на мои познати, които са били застреляни, че момиче е умряло в колата си, а един мъж е бил измъкнат от своята кола. Повечето магазини, около 90% от магазините са затворени, а тези които са отворени все още нямат достатъчно продукти за продажба и има големи опашки на бензиностанциите.

Вадим Борейко, журналист и водещ на ХИПЕРБОРЕЙ: Утре ще снимам репортаж за работата в помощ на бедните, болниците и военния персонал. Граждански активисти са събрали и доставят лекарства и хранителни продукти.

Махамбет Хасенов, член на Общинския съвет на Алмати: В момента купуваме хранителни продукти и ги доставяме на 10 болници в града. Имаме доброволци, но ситуацията все още е нестабилна и всеки, който излиза от дома си го прави на свой собствен риск.

Дин Нургали, инженер:  Всички магазини за оръжия и някои от полицейските участъци и държавните учреждения, където се съхраняват оръжия бяха разграбени. Всички тези оръжия ще бъдат разпространени сред тези групи и не знам какво ще се случи след това. Когато минавате през града, можете да видите невероятните щети, които са нанесени. Много сме натъжени от това, което се случи с нашия красив град.

Лаура Калдибаева, собственичка на стоматологична клиника: Искаме да се чувстваме в безопасност, но искаме и промени в политическата система. И ако се поеме в тази посока, то всичко е за добро. Ако не, то всичко е било напразно.

Вадим Борейко, журналист и водещ на ХИПЕРБОРЕЙ: Улиците са спокойни, това, което най-много ми хареса е, че хората не се поддадоха на паника и се отнасят един към друг добронамерено. Усеща се една особена атмосфера на топлота.

Мислех си, че най-лошото, което би могло да се случи е нищо да не се случи, нищо да не се промени.

Валентина Тарасова, шампион по бодибилдинг на Казахстан: Това, разбира се е страшно, ужасяващо е. Тази седмица ние преживяхме война. Колкото и да ме пита съпругът ми Олег дали не искам да заминем за друга държава, аз все отговарям: „Не, не искам.“ Аз много обичам Казахстан, наистина обичам Алмати.