Палмисано за защитата на данните, част 3

Сам Палмисано, бивш председател и директор на IBM

14:21 | 10 януари 2022
Преводач: Силвия Грозева

Като ви слушам и като чета за това, предполагам, че този подход на саморегулации дава известна гъвкавост, възможност за конкуренция, ръст и иновации. В същото време има ограничения, защото някой път правителството трябва да се намеси, нали?

Напълно съм съгласен. Има място за частния сектор и за публичния.

Нека си го кажем: частният сектор може да работи по-добре от всяка държавна агенция. Всички го знаем. Видя се с веригите на доставка в пандемията – това е очевидно. Частният сектор инвестира много в бъдещето. Но държавният сектор има много важна роля, съгласен съм.

Те трябва да защитават обществото, да се справят с хората, които са направили лоши неща, да се справят с нежелателните последици от тези нови технологии. Също и в други области, но главно с новите технологии.

Но ето го и проблемът – моделите са в противоборство. Затова мисля, че трябва да има различен подход. Моделите от миналото са следните: пробий бързо. Очевидно това не работи. Никога не е работило. Може да спорим дали либертарианците са прави или не. Но наистина не проработи.

Проблемите в технологиите и тези големи социални медии са заради този принцип. Това дори е модел за някои от тези компании. Друг модел е: без вреда.

Не знам какво означава това: без вреда.

Но в същото време държавният подход не е единен във всички случаи. Може в някои, но не във всички. Но се обобщава с удари: разбий ги. Глоби ги. Това не работи днес.

Това, което работи е да се съберем разумни хора от академичния, публичния и частния сектор, които работят по вече приложени конструктивни подходи. Не просто документи с принципи, които пращаш насам-натам, а реални приложения.

Ако хора като Мери Бара или Дъг Макмилън – от General Motors и Walmart или пък Джон Донахю от Nike, или Кевин от Starbucks прилагат тези неща, това определя тона за цялата индустрия в САЩ.

Така че това според мен е по-добрия подход.

Въпреки това не е правилно компаниите сами да поемат в тази посока и да тържествуват – не говоря и за миг за това, трябва да има алтернатива.

В същото време държавата си има роля. И ако компаниите не се държат както трябва, вероятно единствения начин е да бъдат накарани да се осъзнаят е да се подходи с някакъв инструмент. Но не мисля, че решението е добро в дългосрочен план, защото ще има други последици като капиталово разпределение, развойна дейност и всичко останало, което се включва като ги удариш с чука по главата.