Има несигурност, а и вие казахте, че не можем да предсказваме бъдещето. Част от причините да стигнем до тук са Ковид и пандемията и несигурността от тях. Виждаме я в Европа с въвеждането на карантина в Австрия, а броят на случаите е постоянен или расте в части от САЩ. Първоначално Фед се притесняваше от дефлация причинена от пандемията. Какво ще кажете за аргумента, който чуваме и от Фед, че не можем да затегнем твърде бързо, защото може да се върнем към дефлация?
Първо, според мен паричната политика са свежда до баланс на рисковете. Рискът, че може да навлезем в нещо като хронична дефлация през следващите година – две при изходна точка на инфлация над 6% и жилищен и трудов пазар обхванато от пожар и много по-малък от този на твърдата реакция и потъването на икономиката в рецесия.
Второ, ако се върнем към дефлация, със сигурност бихме искали Фед да има възможност да намали лихвите. Но докато те са на нулева ставка, те няма да могат да намалят лихвите. И докато продължават да изкупуват облигации, няма да имат особена възможност да повишат количествените облекчения.
Така че, ако искаме да презаредим оръдията, време е паричната политика да се прилага по-твърдо. Ако искаме насоки срещу по-големия риск, време е паричната политика да се прилага по-категорично.
Да се обърнем към Капитолия и да видим какво се случва с плана „Да построим отново и по-добре“. Той мина през Конгреса миналата седмица, отчасти защото комисията по бюджета го одобри. Вие твърдите, че този план няма да увеличи инфлацията, защото сам се изплаща. Но изглежда не е така, ако съдим по оценката на комисията. Разбрах, че бихте поспорили с една част от тази оценка.
Ако направите анализ, ще видите, че единственото, което различава пресмятанията на бюджетната комисия и администрацията по отношение на самоизплащането и което е количествено важно е в областта на данъчните закони. Администрацията предлага инициатива за повишаване на инвестициите в данъчната администрация, но комисията почти напълно пренебрегва тези инициативи. Те казват, че това ще донесе на хазната само 120 милиарда долара в рамките на десетилетие.
Ето какво бих казал аз: нация, която може да направи всичко, което Съединените щати са направили, със сигурност може да намали данъчната разлика с 6%, 6% от данъците, които са дължими, но не са платени. Администрацията прави единствено това допускане. И със сигурност би могла да го направи в момент, когато толкова сме свили данъчната агенция, че тя разполага с по-малко одитори отколкото през годините след Втората световна война. Процентът на одитите е намалял почти наполовина от 2011 насам.
Има надпревара между онези, които използват информационните технологии, за да укриват пари и тези, които използват информационните технологии, за да намират пари. И за съжаление, до сега който крие пари, печели. Не трябва да е така. Това означава инвестиции в данъчната агенция.