Саймън Кокс, който е инвестиционен стратег за Азиатскотиоокеанския регион в компанията за финансови услуги BNY Mellon, говори пред Bloomberg за суровините, паричната политика на Фед и влиянието им върху пазарите. Ето какво каза той в анализа си:
Тъкмо се прибирам от Индия, която може би е единствената държава в света, в която спадът в цените на суровините се отрази, както очаквахме. А именно доведе до спад в инфлацията и позволи лихвените проценти да паднат. Поевтиняването на суровините несъмнено доведе до подобряване на макро картината в Индия. На други места поевтиняването имаше разрушителен ефект. Икономиката все още не е възприела негативните ефекти върху инвестициите, които последваха от поевтиняването на суровините. Много пъти съм казвал, че ставаме свидетели не на валутна криза на развиващите се пазари, а на валутна криза заради поевтиняването на суровините.
Гледайки някои от най-слабо представящите се валути, трябва да се запитаме дали това е така, защото тези валути са слаби, или защото доларът е силен. Говорили сме много за поевтиняването на китайската валута, но всъщност на търговскопретеглена база юанът се представя много силно през годината и е една от валутите на развиващ се пазар, която се представя доста добре по този показател. Както много хора и аз смятам, че Фед ще вдигне лихвите през декември, но също смятам, че ще го направят внимателно. Отчасти, защото паричната политика вече е по-затегната отколкото много хора смятат. Задавайки въпроса дали паричната политика на Фед е затегната или разхлабена, трябва да отговорим и на въпроса какъв щеше да е неутралния лихвен процент (естественият лихвен процент, при който БВП расте с темп, в съответстие с тренда и инфлацията е стабилна). Според някои в реално измерение той дори е негативен, защото желанието за инвестиции е толкова слабо, а склонността към пестене - толкова висока. Неутралният лихвен процент трябва да уравновеси тези два фактора на високи нива на заетост и доходи. Наблягам на последната част. Двата фактора могат да бъдат уравновесени и на ниски нива на доходите, но работата на Фед е да го направи на високи нива на доходите. В исторически план това изисква разхлабена парична политика.
Мисля, че Фед трябва да действа внимателно. Те бяха доста търпеливи. Аз съм много по-слабо критичен към комуникационната стратегия на Фед от повечето хора. Не мисля, че Фед беше нерешителен, а възстановяването беше такова. Поради тази причина подходиха много търпеливо към затягането на паричната политика. Сравнявайки паричната политика на Фед с неутралния лихвен процент обаче виждаме, че тя е също толкова затегната, колкото беше и през октомври 2004 г., когато лихвите бяха вдигнати на 3 пъти. Трябва да следим правилните индикатори, когато определяме дали политиката на Фед е прекалено затегната или прекалено разхлабена.
Мисля, че Фед се интересува много по-малко от пазарите, отколкото пазарите се интересуват от него. Федералният резерв е пълен с високообразовани икономисти, които фокусират усилията си върху пазара на труда. Пазарът на акции също е от известна важност, но не и от изключителна важност. Докато обратното не е вярно. Фед е от огромна важност за всички пазари. Коментарите от пазара за Фед и коментарите от рационалните икономисти са много различни. Сред икономическата общност ще намерите много повече подкрепа към политиката на Фед, отколкото сред пазарите, където в момента съм и аз.
В момента оценките на акциите в САЩ са високи, повечето от нас очакват скромна възвращаемост от тях през следващата година. В сравнение с акциите на развиващите се пазари, където оценките не са толкова завишени, се чудя дали залозите не трябва да клонят повече към тези не толкова модерни акции на развиващите се пазари.