Макрон търси доверие с балансиране на бюджета

Френското правителство представи днес бюджет, който има за цел да подкрепи авторитета на Еманюел Макрон въпреки допълнителните разходи за смекчаване на шоковете в цените на енергията и предизвикателството на окуражената опозиция в парламента.

След огромните разходи по време на пандемията от Covid президентът разработи икономически план за втория си петгодишен мандат, който се основава на ограничаване на дефицита под 5% от БВП през следващата година и под тавана от 3% на Европейския съюз до 2027 г.

Балансирането на данъците и разходите обаче бързо се усложнява, тъй като икономическите перспективи се влошават, а разходите за ограничаване на цените на електроенергията и природния газ нарастват. След като през 2021 г. и 2022 г. бяха похарчени около 50 млрд. евро за смекчаване на въздействието на инфлацията върху домакинствата и фирмите, в бюджета за 2023 г. са предвидени още 16 млрд. евро, за да се предотврати увеличението на сметките с повече от 15 %.

Фискалният план ще пожертва някои от про-бизнес целите на Макрон, като отложи намаляването на данъците, за да запази държавните приходи и да запази целта за дефицита в перспектива. Министерството на финансите също така ще увеличи усилията си за ограничаване на разходите в дебатите с парламента.

"Франция брои всяко евро", заяви финансовият министър Бруно Льо Мер на пресконференция в понеделник. "Това е необходимото състояние на духа, за да останем икономическа сила, която е уважавана от международните партньори."

Без мнозинство

Освен финансовите предизвикателства, бюджетът за 2023 г. е свързан и с по-големи политически рискове, след като Макрон загуби абсолютното си мнозинство в парламента на изборите през юни. Освен ако правителството не получи подкрепата на някои депутати от опозицията, министър-председателят Елизабет Борн вероятно ще трябва да използва член от конституцията, наречен 49.3, който позволява законопроектите да се приемат без гласуване. Цената за това ще бъде да изложи правителството си на риска да бъде свалено при вот на недоверие.

В интервю за френския вестник JDD в неделя министърът на бюджета Габриел Атал заяви, че е малко вероятно опозиционните партии да подкрепят фискалния план по принцип, което оставя малко съмнения относно парламентарния резултат.

"Самите опозиционери заявиха, че 49,3 е вероятен сценарий", каза Атал. "Каквото и да се случи, Франция не може да мине без бюджет."

Други основни моменти в бюджета на Франция за 2023 г:

• Бюджетът ще ограничи увеличението на цените на газа и електроенергията до 15 % вместо до 120 % без мерки
• Прогнозата за публичния дълг е 111,2 % от БВП през 2023 г. спрямо 111,5 % през 2022 г.
• Данъчните приходи като дял от БВП ще намалеят до 44,7 % през 2023 г. спрямо 45,2 % през 2022 г.
• Публичните разходи ще намалеят до 56,6 % от БВП през 2023 г. спрямо 57,6 % през 2022 г.
• Правителството на Макрон има за цел да намали разходите до 53,8% от БВП до 2027 г.
• Франция планира емитиране на дълг в размер на 270 млрд. евро през 2023 г.
• Обслужването на дълга ще струва на Франция 51,7 млрд. евро през 2023 г.

Разногласията могат да се задълбочат още повече, ако правителството включи поправка за повишаване на пенсионната възраст в главата за социална сигурност на бюджета, вместо да преговаря за реформа с профсъюзите и опозиционните партии. Министър-председателят Елизабет Борн заяви, че Макрон ще реши как да осъществи пенсионната реформа по-късно тази седмица.

Съществуват и икономически рискове, тъй като равновесието на бюджета предполага растеж от 1 % през следващата година - базов сценарий, който е все по-несигурен. Икономистите очакват едва 0,5 %, което е и "референтният сценарий" на Централната банка на Франция. Ако икономиката е по-слаба от очакванията на правителството, бюджетът ще трябва да бъде преразгледан по-строго, за да се постигне целевият дефицит.

"Никога няма сигурност при прогнозата за растежа, но има амбиция", каза Льо Мер. "При сегашните обстоятелства френската икономика устоява и фундаменталните показатели остават стабилни".