Индия и Китай все още са в конфликт по границата в Хималаите

Напрежението между двете държави ескалира в долината Галуан през юни 2020 г., при който загинаха 20 индийски и неизвестен брой китайски войници

11:00 | 18 октомври 2021
Обновен: 11:04 | 18 октомври 2021
Автор: Георги Карамфилов
Индия и Китай все още са в конфликт по границата в Хималаите

Китайските и индийските военни се намират в патова ситуация. Причината е, че не могат да определят най-добрия начин за изтегляне на военните си сили от стратегически район в Хималаите, казаха запознати с темата. Това повиши шансовете за още една напрегната зима по границата между двете страни.

Китай настоя миналата седмица Индия да изтегли хиляди резервни войски и бойна техника, които бяха докарани на границата миналата година, включително във високопланинския район Деп Санг. Това се случва на фона на най-тежкия конфликт между нациите от десетилетия, заявиха анонимни източници на Bloomberg.

Индия отхвърли искането на Пекин по време на 13-ия кръг на преговорите за разрешаване на напрежението по границата. До момента двете страни имаха сериозен напредък в опитите за разрешаване на конфликта.

Районът Деп Санг е разделен от “Линията на действителен контрол” - спорна, но фактическа граница между Индия и Китай, която минава по Хималаите. Преди това границата е била патрулирана както от индийски, така и от китайски войски. Китай миналата година позиционира армията си на ключово място в равнините, като отказва на Индия достъп до 300 квадратни километра земя, което е и една от причините за конфликта.

Индия иска да изтегли войниците си от спорните точки по границата си с Китай, но не и да прибере обратно в базите. Причината е, че ако Индия изтегли войниците извън територията на Хималаите, то тя много трудно може да ги върне обратно в случай на конфликт, Всеки войник, отиващ в планината, трябва да премине през тристепенна аклиматизация, която трае около месец. За разлика от индийската армия, китайските войници могат да се оттеглят на други високопланински места на обширното Тибетско плато, добавят анонимните източници.

Индийската армия и Министерството на отбраната не отговориха на исканията за коментар относно подробностите по преговорите по границата. Говорителят на китайското външно министерство Джао Лицзян се позова на изявление миналата седмица от полковник Лонг Шаохуа, говорител на Народната освободителна армия.

Китайската народна република „положи големи усилия“ за успокояване на напрежението по време на разговорите между военните представители на граничния пункт Чушул-Молдо в региона Ладак. Това се казва в изявлението на Лонг. „Но Индия все още има необосновани и нереалистични искания, което добави трудности при преговорите“, каза той.

Пекин изрази загриженост от посещението на вицепрезидента на Индия М. Венкая Найду в Аруначал Прадеш, район граничещ с Тибет, в същия ден, в който се провеждаше 13-ия кръг от преговорите за границата. Китайският държавен вестник нарече този акт на индийския вицепрезидент „провокативен“.

„Предвид сегашното ниско ниво на взаимно доверие между двете страни, Пекин има основателна причина да изисква от Делхи да спре да предприема каквито и да било действия, които могат да усложнят граничния въпрос и да подкопаят двустранните връзки“, се казва във въпросната статия.

Преди последния кръг от преговори Китай се съгласи да освободи и други спорни точки по границата дълга 3487 километра, с изключение на равнините Деп Санг, казаха служители. Районът от 972 квадратни километра има ключови пътни артерии, водещи до прохода Каракорам, който осигурява достъп от китайската провинция Синдзян, както и до райони на Пакистан.

Разполагането на индийски сили представлява заплаха и за китайска магистрала по границата, която свързва Тибет и Синдзян, според Юн Сун, старши научен сътрудник и директор на китайската програма в базирания във Вашингтон център „Стимсън“.

„Зимата дойде, така че не е време за разгорещяване на спора“, каза тя. "Но не очаквам в скоро време спорът да бъде разрешен нито чрез преговори, нито чрез сила."

Въпреки че през годините индийските и китайските войници често са се изправяли лице в лице в равнините Деп Санг, през последните няколко години се наблюдават множество офанзивни операции в различни точки по границата. Напрежението прерасна в сблъсък в долината Галуан през юни 2020 г., при който загинаха 20 индийски и неизвестен брой китайски войници.

В отговор Индия прехвърли поне 50 000 допълнителни войници към границата си с Китай в историческа офанзивна военна позиция. Приблизително 20 000 войници са разположени в райони по равнините Деп Санг и други конфликтни точки на север, докато други 20 000 са на изток в Аруначал Прадеш, а останалите са разположени близо до Бутан, който също е в граничен спор с Китай.

Индия и Китай постигнаха известен напредък в деескалацията на напрежението тази година, като се съгласиха да се оттеглят от някои други спорни райони. След 12-ия кръг на преговорите през август Ню Делхи и Пекин излязоха с необичайно съвместно изявление, описвайки дискусиите като конструктивни. Индийските власти по това време заявиха, че демилитаризирана зона ще бъде създадена след изтеглянето на войски и артилерия и районът няма да бъде патрулиран от нито една от страните, за да попречи войниците да се срещнат.

В същото време Китай увеличи военните учения във Тибетския военен район с около 70% до 53 през тази година, според данни, събрани от базирания в Ню Делхи Център за анализ и стратегия на Китай.

Това предполага, че Народната освободителна армия „се готви да активира други сектори по Линията на действителния контрол“, каза Джаядева Ранаде, бивш ръководител на бюрото по китайските въпроси в секретариата на правителството на Индия, а сега ръководи Центъра за китайски анализ и стратегия. "Не мисля, че Пекин има намерение да се изтегли."