Кой се възползва от спада в Хонконг

Ритейл продажбите в Хонконг паднаха с 10,5% за първите 6 месеца на годината, най-големият спад от 17г., водени от продължаващия спад в туризма и икономическото развитие. Кой в региона се възползва от понижените резултати за търговците в Хонконг и на какво се дължат те? Коментар на Пол Хъзбънд, основател и управляващ директор на Husband Retail Consulting в интервю за Ришаат Саламат от Bloomberg Хонконг на 23 август 2016.

Най-богатият човек в Китай, милиардерът Ли Ка-шин смята, че перспективата за Хонконг е по-зле в момента, отколкото по времето на птичия грип през 2003, съобщи Bloomberg.

Стотици жители на територията се събраха на 5 август пред сградата на местното правителство на първия митинг за независимост. 25-годишният основател на новосформираната Хонконгска национална партия и организатор на протеста говори за „тиха революция” и как поддръжници на независимостта се „инфилтрират” в правителството и силите на полицията. Едуард Люн от Хонконгската местна партия бе аплодиран след думите му, че „суверенитетът на Хонконг не принадлежи на Си Дзинпин, комунистическата партия, китайското или местното правителство.. а на народа”.

Над 90% от 7-милионното население на Хонконг са етнически китайци и милиони са деца или внуци на имигранти от континента – ако не са и самите те родени там. Финансите, корабоплаването, имотите, търговията и туризмът на града зависят основно от континента. Около 6000 войници на народноосвободителната армия са базирани в града, пише Bloomberg Businessweek.

Идеята, че вероятно Хонконг може да се откъсне един ден от останалата част от Китай и да поиска да се определи като независима, суверенна територия стана тема на сериозни дебати. Перспективата е далечна, но фактът, че жителите на града, които вече се радват на много повече граждански свободи от сънародниците си на континента дори си мислят за подобно нещо е анатема за ръководителите на хонконгската комунистическа партия и объркват усилията им да управляват, пише списанието.

Основният закон на Хонконг, написан от британци и китайци преди връщането на града на Китай преди 2 десетилетия гарантира свободата на словото, на събиранията и демонстрациите. Но в момент, когато Хонконг се готви за парламентарни избори през септември, Чан, Люн и други „местни” /localists/, както се наричат самите те, изпробват границите на тези свободи.

Преди две години централното управление забрани на гражданите на Хонконг да гласуват пряко за най-високия пост в града, на управителя, освен ако не посочат някое име от списъка с кандидати, предложен от Пекин. Това предизвика протестите, които бяха наречени Революцията на чадърите.

Полицията използва лютив газ срещу демонстрантите, които отвориха чадърите си като щитове. Сблъсъците извадиха десетки хиляди жители на Хонконг на улицата и предизвикаха парализа на основни улици и райони в продължение на 80 дни.

Конституцията на Хонконг обещава „висока степен на автономия” до 2047, 50-годишнината от връщането на територията под китайско управление, в рамките на системата, наречена Една страна-две системи.

Слабостта на икономиката на Хонконг, вероятно в най-лошото си състояние от 20г. само усилва раздразнението на местните хора от Пекин. БВП на Хонконг отбеляза ръст от 1,7% за трите месеца до юни 2016, подобрявайки леко очакванията. Но ритейл продажбите се потопиха 10,5% за първите 6 месеца на годината, регистрирайки най-резкия спад от 17г.

Финансовите услуги, корабоплаването, имотите и туризмът пострадаха. Контейнерното пристанище на града, което бе най-оживеното на света през 2000г. слезе до пето място, изпреварено от Шанхай, Шенджен и Нингбо в Китай.