fallback

Предизвикателствата на споделената икономика

Европейската комисия излезе с препоръки за държавите членки за компании, като Uber

16:48 | 18 юни 2016
Автор: Кирил Петков

Докато платформите за споделена икономика, като Uber и Airbnb, лобираха пред бюрократите и съдилищата по света за признание през последните години, американските компании стартираха с твърденията, че само предлагат платформи, на които други да предлагат услугите си. Те обаче не постигат успех на всички места с този си аргумент, включително в САЩ. Но поне у дома те имат свободата да работят, пише Investor.bg.

Платформите са силно затруднени, докато някои европейски страни се опитват да регулират и осмислят бизнесите им. Европейският съюз най-накрая излезе с ръководни принципи за членовете си, казвайки им внимателно, че „споделената икономика като цяло е хубаво нещо, което не трябва да забранява".

Реалните препоръки на Европейската комисия (ЕК) всъщност не са толкова благоприятни заUber и Airbnb, коментира BloombergView. Поне обаче комисията установява нещо подобно на единен подход, който ще улесни платформите да предвиждат бъдещия си растеж и разходи, а това реално не беше възможно.

Според оценките на ЕК общите брутни приходи от платформите и доставчиците в споделената икономика през 2015 г. възлизат на 28 млрд. евро. Това не е много – оценката за потенциала е за над 500 млрд. евро. ЕК твърди, че трябва да се позволи на този потенциал да се развива. „Абсолютните забрани и количествените ограничения на дейността обикновено представляват крайна мярка. Като цяло те трябва да бъдат прилагани само ако и когато не могат да бъдат приложени други по-малко ограничаващи изисквания, за да бъде изпълнена легитимната цел в интерес на обществото“, посочва Комисията.

След това обаче институцията продължава с описанието на визията си за по-малко ограничаващите изисквания, което показва, че всъщност никак не е толкова голям защитник на споделената икономика.

Документът на ЕК призовава страните от ЕС да направят три важни разграничения: между професионалните и случайните доставчици на услуги, между служителите и независимите оператори и между платформите, които осигуряват информация и допълнителни услуги, и тези, които предоставят основна услуга.

Uber успя да уреди американските си съдебни дела, които принудиха компанията да възприема шофьорите си като служители и да им плаща съответните осигуровки. Насоките на ЕК разчитат на доста строго определение за служител, дадено от Съда на Европейския съюз: „Основната характеристика на трудовото правоотношение е, че за известен период от време дадено лице извършва услуги за и под ръководството на друго лице, в замяна на което получава заплащане“.

С други думи, ако доставчикът на услуга не определя независимо характера, заплащането и условията на работа, съществува трудово правоотношение. Това не оставя много пространство за действия на Uber:компанията определя правилата и цените. В европейската рамка шофьорите ѝ са най-малкото частни контрактори, работещи за таксиметрова услуга.

Според един от докладите, поръчан от ЕК като основа на насоките, около 900 хил. души работят като доставчици на услуги в европейската споделена икономика. Ако подобни правила се приложат, изключително малко вероятно е тази цифра да нарасне много или пък подобни позиции да помогнат за намаляването на безработицата в Европа.

Airbnb се изправя пред различен проблем. Наскоро доклад на Penn State (финансиран от хотелската индустрия, така че може би не е съвсем достоверен) показа, че хората, които дават под наем няколко жилища, формират 40% от приходите в Airbnb. В някои големи американски градове повечето приходи на Airbnb идват от професионални оператори, чиято собственост се отдава под наем 365 дни в годината. Европа вероятно няма да толерира това.

Наемодател, който се държи по подобен начин, ще се квалифицира като „търговец“ по силата на европейските правила, което би изисквало лицензи, отговорност и всички главоболия от управлението на бизнес. Освен това ЕК явно е по-благоприятно настроена към дългосрочния пазар на наеми. Много големи европейски градове изживяват остър недостиг на жилища, но не и на туристи, така че разпространението на краткосрочните наеми може да засегне качеството на живота.

ЕК пише: "Забраната на краткосрочното отдаване на апартаменти като цяло трудно може да бъде оправдано, когато краткосрочното отдаване на жилища може просто да бъде ограничено до максимум брой дни през годината например. Това ще позволи на гражданите да споделят имотите си от време на време без да изтеглят собствеността си от дългосрочния пазар на наеми“.

Това е подходът, който кристализира в Сан Франциско, например, където даден имот не може да бъде отдаван под наем за повече от 90 дни в годината. Това все още е много по-меко и логично спрямо правилата в някои европейски градове. В Берлин миналия месец беше въведен закон, който забранява всички краткосрочни отдавания под наем без разрешение от общината, а предвидената глоба е от 100 000 евро. Известно е, че в германската столица трудно могат да бъдат намерени жилища за дългосрочен наем, а ситуацията се усложнява от наплива от бежанци. Така властите затрудняват повече живота на Airbnb, отколкото бюрокрацията в Брюксел смята, че е подходящо.

Други градове имат дори по-странни правила. Барселона, например, забранява отдаването под наем на стаи от апартаменти за туристи – точно обратното на Санта Моника, където домакин вAirbnb трябва да живее в жилището през цялото време. Каталунската столица на практика изисква домакинът да превърне имота в хотел и да го управлява като такъв, като спазва всички регулации, съществуващи за хотелите.

Ако с времето всички европейски градове възприемат доста по-меките насоки, за Airbnb ще е по-лесно да постига ръст на тези пазари без да се изправя пред юридически рискове, свързани със съществуването си. Подобно единство обаче е изключително невероятно в близко бъдеще: почти всеки голям европейски град може да заяви, че условията му са достатъчно специални, за да оправдае сериозни ограничения или забрани.

Насоките на ЕК клонят към превръщането на „търговците“ - лица, които предоставят услуга чрез платформа, било то Airbnb, Mechanical Turk на Amazon или CoContest, законово отговорни за услугите, които предоставят, а това е още една стъпка към третирането им като собственици на малък бизнес. Съществуват аргументи, че Uber предоставя основно таксиметрова услуга, а не просто информация за шофьори и пътници, което ще го превърне в законово отговорно юридическо лице. Това е особено важен въпрос. Според Евробарометър най-големият проблем, който европейските потребители имат с услугите на споделената икономика, е че не знаят кой е отговорен в случай на проблем.

Не на последно място ЕК посочва, че данъкът добавена стойност, които съществуват навсякъде в Европа, трябва да важи за услугите, купувани и продавани чрез „споделените“ платформи. Това вероятно ще доведе до задължение на платформите да прилагат данъчно облагане и да събират пари за правителствата. Насоките призовават правителствата и компаниите от „споделената икономика“ да си сътрудничат в изготвянето на начин, по който това може да се случи.

Макар че насоките не означават каквито и да е незабавни промени, европейската бюрокрация се движи бавно както винаги, американските компании от споделената икономика - и големи, и малки, трябва да се подготвят да бъдат подложени на по-сериозни регулации в ЕС, отколкото у дома. Като цяло европейската бюрокрация не желае да разглежда голяма компания за споделено пътуване, например Uber, като платформа за работа между колеги или да възприеме професионалното отдаване под наем на апартаменти през Airbnb за нещо различно от собственик на хотел. И иска адекватни защити на потребителите и данъци.

Докато всички правила не се коригират спрямо услугите, продавани глобално чрез приложения, услугите или техните икономики няма да се разглеждат по по-различен начин от традиционната икономика. Това вероятно ще бъде благословия за потребителите, макар че не и за експоненциалните прогнози за растеж на операторите на споделената икономика.

fallback
fallback