Кой е отговорен за дезинформацията - хората или изкуственият интелект

Законодателите, организациите за проверка на фактите и някои технологични компании работят за преодоляване на заплахата от нова вълна от дезинформация, генерирана от изкуствен интелект, но според експертите тези усилия се подкопават от недоверието на обществото към институциите и общата липса на грамотност за разпознаване на фалшиви изображения, видеоклипове и аудиоклипове онлайн.

"Социалните медии и хората са направили така, че дори когато ние идваме, проверяваме фактите и казваме: "Не, това е фалшиво", хората казват: "Не ме интересува какво казвате, щом това отговаря на моя мироглед", казва Хани Фарид, експерт по анализ на фалшификати и професор в Калифорнийския университет в Бъркли.

"Защо живеем в този свят, в който реалността изглежда толкова трудна за възприемане? Това е така, защото нашите политици, медии и интернет подклаждат недоверие ", споделя той.

От години експертите предупреждават за потенциала на изкуствения интелект да ускори разпространението на дезинформация. Натискът да се направи нещо по въпроса обаче нарасна значително тази година след въвеждането на нова серия мощни инструменти за генеративен изкуствен интелект, които правят евтино и лесно създаването на визуални изображения и текст. В САЩ има опасения, че генерираната от изкуствен интелект дезинформация може да повлияе на президентските избори в САЩ през 2024 г. Междувременно в Европа най-големите платформи за социални медии са задължени по силата на нов закон да се борят с разпространението на дезинформация в своите платформи.

Засега обхватът и влиянието на дезинформацията, генерирана от изкуствен интелект, остават неясни, но има причина за безпокойство. Миналата седмица Bloomberg съобщи, че дни преди оспорвания вот в Словакия в интернет се разпространяват подвеждащи фалшиви гласове на политици, генерирани от изкуствен интелект. Някои политици в САЩ и Германия също са споделяли изображения, генерирани от изкуствен интелект.

Румман Чоудхури, сътрудник в Центъра за интернет и общество "Бъркман Клайн" в Харвардския университет, който преди това е бил директор в X (компанията, известна преди като Twitter), се съгласява, че човешката грешка е част от проблема в борбата с дезинформацията.

"Може да има ботове, може да има злонамерени актьори, но всъщност много голям процент от информацията онлайн, която е фалшива, често се споделя от хора, които не знаят как да се информират по-добре“, изтъква тя.

Чоудхури заяви, че потребителите на интернет като цяло са по-умели в изобличаването на фалшиви текстови съобщения, тъй като години наред са се сблъсквали с подозрителни мейли и публикации в социалните медии. Но тъй като изкуственият интелект прави възможни по-реалистични фалшиви изображения, аудио и видео, "хората се нуждаят от ниво на информираност".

"Ако видим видеоклип, който изглежда истински - например бомба, която удря Пентагона - повечето от нас ще му повярват", казва той. "Ако видим публикация, в която някой пише "Хей, бомба току-що удари Пентагона", всъщност е по-вероятно да се отнесем скептично към това, защото сме обучени повече на текст, отколкото на видео и изображения."

Още по темата

Microsoft пуска генеративния изкуствен интелект в Windows и Office App

РЕЖИСЬОР: Изкуствен интелект; ИЗП. ПРОДУЦЕНТ: Изкуствен интелект; ПРОДУЦЕНТ: Изкуствен интелект

Google добавя модели на изкуствен интелект от Meta и Anthropic в облака си

Инвеститорите са готови да влагат още в технологии, но не и в изкуствен интелект