fallback

Унгария пострада най-много от войната от източните членки на ЕС  

Спадът в Полша, Унгария и Чешката република контрастира с очакванията на по-богатата еврозона, която се очаква да избегне рецесията.

20:25 | 14 февруари 2023
Автор: Мартон Касник, Андра Тиму

Рязкото покачване на инфлацията, по-високите лихвени проценти и затрудненията в доставките, предизвикани от войната в Украйна, доведоха до свиване на повечето от най-големите източни икономики на Европейския съюз през четвъртото тримесечие.

Икономиката на Полша се сви с 2,4% спрямо предходните три месеца - много по-лошо от прогнозираните 0,5% в проучване на Bloomberg - и това е вторият пореден спад за миналата година. Икономиката на страната нарасна с 2% на годишна база.

Икономиката на Унгария се сви с по-малко от очакваното - 0,4% спрямо предходните три месеца, с което тя стана втората страна в региона след Чехия, изпаднала в рецесия. Другата по-голяма икономика в региона, Румъния, отбеляза тримесечен растеж от 1,1%.

Спадът в Полша, Унгария и Чешката република контрастира с очакванията на по-богатата еврозона, която се очаква да избегне рецесията.

"Началото на годината ще бъде трудно за полската икономика", заяви в бележка Адам Антоняк, старши икономист в полското подразделение на ING Groep NV. "Възможно е през първото тримесечие да наблюдаваме спад на вътрешния продукт на годишна база."

Държавите - членки на ЕС, граничещи с Украйна, приеха милиони бежанци, бягащи от руската инвазия през миналата година. Напрежението върху икономиката се изостри от рязкото повишаване на цените на енергията и храните, което доведе до най-високата инфлация в региона от поне две десетилетия.

В отговор на това централните банки увеличиха разходите по заемите, за да потиснат инфлацията, което обаче осуети перспективата за силно възстановяване на растежа след пандемията.

През януари потребителските цени в Унгария се повишиха с 25,7% спрямо предходната година, което е рекорд за ЕС и накара семействата и фирмите да намалят разходите си. Очаква се растежът на цените да остане завишен в краткосрочен план, дори след като през октомври централната банка увеличи основния лихвен процент до 18%, което също е рекордна стойност за ЕС.

Страната също така изпитва трудности при получаването на над 30 млрд. долара от фондовете на ЕС, които бяха замразени поради опасения, свързани с върховенството на закона. Тримесечният спад е по-малък от прогнозирания в проучване на Bloomberg спад от 1,1%. Брутният вътрешен продукт нарасна с 0,4% на годишна база.

"Очакваме кризата да бъде кратка и плитка", каза Петер Вировач, икономист в ING Group, като добави, че има "реален шанс" БВП да се свие отново през първото тримесечие.

Според данните, публикувани през януари, през последното тримесечие Чешката република изпадна в рецесия с по-малък от очаквания спад от 0,3%.

В Полша, където някои търговци на дребно се оплакаха от слабия коледен сезон и изразиха притеснения относно перспективите за 2023 г., икономиката се сви с 2% спрямо предходната година, което е по-малко от медианната прогноза в проучване на Bloomberg.

Въздействието се усеща и в реалната икономика. Полският търговец на модни стоки на дребно CCC очаква ограничено търсене в целия регион през тази година. InPost SA, водещ логистичен оператор за онлайн търговци на дребно в страната, очаква, че ръстът на полската електронна търговия ще се свие от 15-17% през миналата година до 5-10% през настоящата.

Все пак най-голямата източна икономика в ЕС очаква "меко приземяване", заяви миналата седмица управителят на централната банка Адам Глапински.

 

Румъния отбеляза ръст от 4,6% спрямо предходната година. Резултатът бе подхранван от изместването на типичния двигател - потреблението, към инвестиции от страна на компаниите и публичния сектор, докато преките чуждестранни инвестиции се увеличиха до рекордните 11,8 млрд. долара, според централната банка.

"Продължаващия процес на преход към растеж, движен от инвестициите, вместо от потреблението на домакинствата би трябвало да продължи и през 2023 г.", заяви Влад Йонита, базиран в Букурещ икономист в Erste Group Bank AG. "За 2023 г. очакваме целогодишният растеж на БВП да се забави до +2,1%".

fallback
fallback