Мрежа от руски доброволци помага на украинци да избягат на Запад

Татяна, нейният съпруг и 3-годишно дете успяват да избягат от кошмара на Мариупол преди няколко седмици, но облекчението ги застига едва когато достигат Естония с помощта на мрежа от руски доброволци, пише Financial Times.

Мрежата, която се състои от активисти против войната и обикновени доброволци функционира основно чрез предаване на информация от уста на уста и групи в приложението за съобщения Telegram. Тя помага на хиляди украински бежанци да избягат от Русия през границите на съседни страни като Балтийските.

В държава, където от началото на войната структурите за сигурност затегнаха контрола срещу независимите неправителствени организации и активисти, руските доброволци знаят, че помощта, която оказват на украинците крие рискове.  

„Телефонните номера се предават от човек на човек“, казва един активист, който поиска да остане анонимен, за да не застрашава дейността си. „За съжаление предвид условията, в които работим, няма как да рекламираме открито дейността си“.

Много от бежанците на които руснаците помагат не са искали да се озоват в Русия, но са били транспортирани там от зони на ожесточени боеве в Украйна. Киев обвинява Москва, че депортира насила украинци от места като Мариупол. Русия твърди, че просто евакуира цивилни.

Щом стигнат Русия, на украинците се предлагат места в лагери за разселени лица в страната. Привидно нищо не задържа хората там, но много от тях се оказват в капан, защото срещат проблеми с документи или пари и не успяват да организират напускането на Русия.

От тук започва и работата на доброволците: те предлагат информация и съвети, координират автомобилен превоз и шофьори, плащат билети за влакове и осигуряват места за спане за семейства, които минават през Москва и Санкт Петербург по пътя си на запад.

Естония е най-популярният избор за дестинация, защото позволява на украинците да влизат на територията ѝ дори ако нямат всички правилно попълнени международни документи, казват доброволци. Близо 20 000 украинци са преминали от Русия в Естония, според местните гранични полицаи.

В случая с Татяна, която поиска фамилията ѝ да не се споменава от съображения за безопасност, тя и семейството ѝ прекарват един месец, укривайки се от артилерийски удари в мазе в Мариупол. Тъй като не успява да намери начин да се евакуира на запад в Украйна, семейството се съгласява да бъде транспортирано в южна Русия.

Първоначално те са отведени в лагер в Донецката народна република - част от окупираната от Русия Източна Украйна - където Татяна каза, че мъжете са били претърсени и разпитвани от сепаратистки бойци. След това пътуват с влак до лагер за бежанци в Пенза, град в централна Русия.

Центровете за разселване обикновено са общежития или преустроени ваканционни лагери и санаториуми, разпръснати из Русия, включително на отдалечени места като Владивосток, на 10 часови зони от Москва. Украинците, докарани в Русия, получават право на избор къде ще бъдат отведени, казаха активисти, но мнозина са съгласни с всичко, което им се предлага или не познават въпросните градове.

„Ясно е, че някои хора просто вдигнаха ръце и казаха: „Водете ни където и да не ни бомбардират, ще разберем по-късно“, каза отец Григорий Михнов-Войтенко, духовник и активист в Санкт Петербург, който работи с мрежата и посещава местни центрове за разселване.

„Важно е да разберем, че всички хора, с които говорим в различна степен всички те страдат от доста сериозни посттравматични стресови разстройства,“, каза той.

Авторът и доброволец Евгений Бакало, който е организирал мрежа за подкрепа на около 600 украински бежанци, пребиваващи в руския град Белгород, на 40 километра от границата с Украйна, каза, че някои хора се страхуват да отидат в официални центрове за разселване и се опитват сами да намеря място за настаняване.

Но в Белгород има много евакуирани и недостатъчно жилища. Веднъж Бакало качил свещеник и семейството му, които се готвели да нощуват в банкета на платното.

Той казва, че често помага на евакуираните да получат достъп до здравни грижи или да правят прости неща като поправяне на очила или хранене на домашни любимци. „Хората са наистина отзивчиви. Понякога събираме 5000-6000 рубли за билет за влак. Понякога хората просто искат паспортни данни на евакуираните и сами купуват билети за влак.

Татяна каза, че условията в лагера за разселници в Пенза са „добри“, но семейството ѝ искаше да напусне Русия възможно най-скоро. „Чухме един от доброволците да пита хората: „Бихте ли искали да заминете за Европа?“ Затова се възползвахме от шанса“, каза тя.

Активистите им купуват билети за Санкт Петербург и ги водят до гарата. В Санкт Петербург друга група доброволци организира микробус, за да откара тях и други украинци до границата с Естония.

Татяна каза, че на оживената граница съпругът ѝ е бил разпитван около час от руската полиция, но че всички са били пуснати да преминат. Активистите изчакват с тях, докато други доброволци ги посрещат от естонска страна. Оттам Татяна и семейството ѝ вече са се отправили към Швеция с лодка.

Като цяло, независими руски доброволци са успели да се координират с местните власти и да получат достъп до лагери за разселени лица, а доброволци, помагащи на украинците да напуснат Русия, не са били изрично преследвани от властите заради това, което правят, каза активистът. Но много от нейните приятели са задържани заради протести срещу войната, като един в момента е в затвора и очаква да получи дълга присъда.

Изразяването на мнение срещу войната или предлагането на подкрепа за Украйна е криминализирано от руските власти, като някои действия се наказват с присъда до 15 години затвор.

„Разбира се, живеем в Русия, така че непрекъснато мислим кой би могъл да бъде следващият“, каза тя.

Татяна каза, че сега чака да се прибере в град, „който вече не съществува“. Но тя каза, че тя и семейството ѝ ще си спомнят доброволците, които са им помогнали да стигнат до Швеция.

„Те направиха всичко възможно, за да се поставят на нашето място и да разберат ситуацията ни“, каза тя. „Не знам как щеше да протече всичко, ако не ги бяхме срещнали, как щяхме да се измъкнем - щеше да е почти невъзможно.”