ЕС се готви за буря заради ефекта на войната в Украйна върху икономиката

Служителите в Брюксел се притесняват от влошената икономическа обстановка и реакцията на избирателите във Франция, Италия и Испания

13:20 | 16 май 2022
Обновен: 14:46 | 16 май 2022
Автор: Таня Жекова
Снимка Bloomberg LP
Снимка Bloomberg LP

Буря от нови скокове на цените на енергията, нарастващи цени на храните и съответните социални и икономически опасности е в дневния ред на брюкселските служители, които се опасяват от множество сътресения вследствие от войната на Русия в Украйна, предава Bloomberg.

Много от тях смятат, че ни очаква лято на тревоги, а след това зима на скръб. Опасенията се фокусират върху това как евентуален режим на тока и енергийните ресурси и влошаващото се увеличаване на разходите за живот могат да се отразят на избирателите, чието търпение вече е слабо, както и върху уязвимостта на индустриалната машина на Германия, която може да бъде замразена ако доставките на газ спрат.

Длъжностните лица от цялата бюрокрация на ЕС, които разговаряха с Bloomberg за тази статия, често при условие на анонимност, представляват поколение от политици, свикнали с кризи от сътресенията на държавния дълг в региона до Brexit и пандемията. Това им дава перспектива да преценят че наближаващата сега криза все още не е екзистенциална.

Въпреки това преструктурирането на сигурността, което обхващащо Европа оказва нов натиск върху публичните финанси, както и засилващата се енергийна криза са непозната почва. Според двама вътрешни източници пълните последици все още не са осъзнати сред лицата, вземащи решения и съветниците, които тъкмо излязоха от две години извънредно положение заради Covid-19.

Първоначалната кристализация на изгледа за икономиката ще се появи в понеделник, когато комисията ще публикува прогнози, които вероятно ще признаят значително забавяне на икономическия растеж, според чернови, видени от Bloomberg.

„Въздействието на войната в Украйна все още може да бъде значително по-голямо, отколкото очакват пазарите или ЕЦБ и остава поле за ескалация. Сериозните енергийни смущения могат лесно да доведат еврозоната до рецесия."

- Джейми Ръш, Дейвид Пауъл и Маева Кузин

Тази седмица ЕС ще оповести мерки за противодействие на енергийната криза. По-късно този месец се очаква ново решение относно националните фискални политики да доведе до удължаване на суспендирането на ограниченията за фискални дефицити, на които блокът се съгласи, когато започна пандемията.

Сред опасностите, които служителите на комисията виждат, потенциалът за по-нататъшна дестабилизация на пазара на хранителни продукти е посочван от всички институции. Длъжностните лица се притесняват, че руският президент Владимир Путин може да използва доставките на земеделски храни, торове и износ на енергия като оръжие, за да нанесе икономически щети на блока.

Голяма е и вероятността идващата зима да бъде по-тежка от сравнително меката току-що отминала. Това би разпалило търсенето на газ, точно когато Русия затяга примката, като предизвиква конкуренция за алтернативни източници и същевременно мобилизира недоволството, особено в страни, зависими от вноса на енергия като България.

Междувременно официалните лица също са наясно с притока на украински бежанци, който сега възлиза на повече от 5 милиона души, като този брой е значително по-голям от бежанската криза през 2015-2016 г. и причинява напрежение, особено в съседните страни.

„Ние сме напълно наясно със социалния натиск“, каза пред Bloomberg Марош Шефчович, заместник-председател на комисията по междуинституционални отношения и перспективи. „Националните правителства са под голям натиск заради високата инфлация, цените на енергията, огромната вълна от бежанци. И всичко това води до по-високи разходи за живот.”

На този фон служителите преценяват, че многобройните нови мерки в икономическата политика, които се прилагат, са трудни за калибриране.

От една страна, за да се бори с инфлацията, Европейската централна банка вероятно ще повиши лихвените проценти през юли и може би ще ги изведе над нулата по-късно тази година. Такова затягане може да попречи на растежа и вероятно допълнително да притисне задлъжнелите семейства.

ЕЦБ е изправена пред „много сложна дилема“, каза пред репортери в Залцбург по-рано този месец членът на Управителния съвет Оли Рен, бивш еврокомисар по икономическите въпроси. „Изправени сме пред много предизвикателна икономическа среда“.

Междувременно на национално равнище нивото на бюджетна подкрепа е смесено. Някои фискални стимули от ерата на пандемията се филтрират и правителствата предлагат различна подкрепа, за да предпазят семействата и бизнеса от енергийния шок. Новите военни разходи също са конкурентен приоритет.

На ниво ЕС служителите имат по-голяма възможност да предлагат помощ от преди. Касите са пълни със средства и няма догма за остеритет, която да ги ограничава както при предишни кризи.

Но техните 2 трилиона евро (2,1 трилиона долара) средства до голяма степен вече са предназначени за фермери, инфраструктурни проекти, национални планове за възстановяване и нарастващ списък с нови приоритети, вариращи от енергийна независимост до съвместни проекти за отбрана.

Комисията предостави гъвкавост на страните да предлагат субсидии на компаниите след инвазията и обсъжда как да се пренасочат разходите към енергийната независимост и други критични области. Това може да включва препрограмиране на част от тези 220 милиарда евро, останали във фонда за възстановяване.

Енергийният пакет, който се очаква тази седмица, може да включва мерки за справяне с нарастващите разходи на домакинствата и енергийната бедност.

Междувременно по-мрачната икономическа гледна точка на комисията в понеделник ще покаже значително намаляване на прогнозата ѝ за растеж за тази година от 4% на 2,7%, показва черновата на прогнозата.