Италия на Драги е в по-добра позиция да се справи с острия завой на ЕЦБ

Първото истинско изпитание за Италия на финансовите пазари от началото на пандемията наближава, но най-големият кредитополучател в региона е в по-добра позиция, отколкото преди, за да се справи с острия завой на Европейската централна банка.

Тази перспектива за подновяване на инвеститорския фокус върху третата по големина икономика в еврозоната ще подчертае както напредъка, постигнат от март 2020 г., когато ЕЦБ трябваше да се притече на помощ, така и слабостите, които тя все още крие.

Контрастът бе показан миналата седмица, когато доходността на италианския дълг рязко се повиши, а разпространението им спрямо по-безопасните германски облигации се разшири, след като на 3 февруари председателят на ЕЦБ Кристин Лагард не торече възможността за повишаване на лихвените проценти през тази година. Междувременно министърът на финансите Даниеле Франко подчерта, че Италия все още е на път да намали заемите си.

Повишаването на лихвените проценти би могло да поднови натиска върху публичния дълг, който понастоящем възлиза на 154% от производството. Но диверсифицираните заеми, регионалната подкрепа и правителството с необичайно високо доверие може би са направили Италия по-устойчива, отколкото беше.

"Основните публични финанси изглеждат здрави, като приходите се възстановяват добре”,каза Фабио Балбони, старши икономист в HSBC Holdings

Балбони също така подчерта, че Италия е сред малкото държави от еврозоната, които постоянно показват способност да постигат бюджетен излишък преди лихвените плащания.

Но с оглед на пазарния контрол министър-председателят Марио Драги ще трябва да държи под око централната банка със седалище във Франкфурт, която той доскоро ръководеше, докато провеждаше програма за реформи от решаващо значение за съживяване на растежа.

Промяна в ЕЦБ

След промяната на паричната политика на Лагард този месец признаците на пазарна нервност включват рязко нарастване на спреда между италианските 10-годишни облигации и германските им аналози до нива, наблюдавани за последен път през юли 2020 г., както и увеличаване на разходите за застраховане срещу фалит на италиански банки.

В доклад от петък Bloomberg Economics предупреди, че връщането на разходите по заемите на Италия до нивата, наблюдавани за последен път през 2013 г., може да наложи увеличаване на съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт с 20 процентни пункта.

Италия трябва "да ребалансира структурата на публичните сметки постепенно и стабилно, също и за да избегне разпалването на напрежение на пазара на държавни облигации", заяви в събота управителят на Италианската централна банка Игнацио Виско, като отбеляза, че необходимостта да се продава 400 млрд. евро дълг годишно "продължава да ни излага на високи рискове".

Икономиката също е дългосрочен проблем, тъй като през този век почти не е нараснала и страда от демографски спад, който в бъдеще допълнително застрашава публичните ѝ финанси.

Но въпреки че Италия винаги е уязвима към по-високи разходи по заемите, служителите на Министерството на финансите проявяват тиха увереност, че способността да се справи с по-високата доходност на облигациите е значително повишена от март 2020 г. насам, дори и при по-голям обем на дълга.

Продавачите на италиански облигации се възползваха от свръхниската доходност, за да диверсифицират профила на заемите си, което им дава по-голяма свобода на действие при преодоляване на напрежението на пазара. Балбони от HSBC подчертава, че средният матуритет на дълга сега отново е над 7 години за първи път отпреди суверенната криза в еврозоната.

Страната също така се радва на защита на финансовите пазари. За разлика от март 2020 г., когато коментарът на Лагард, че "не е тук, за да затваря спредове", дестабилизира италианската доходност, в момента ЕЦБ помага с пандемична програма за изкупуване на облигации, а след приключването ѝ през март - с допълнителни покупки на активи.

През последните дни Лагард също така на два пъти подчерта, че всяко премахване на икономическите стимули ще бъде свързано с "постепенен" подход.

Междувременно парите от Фонда за възстановяване на Европейския съюз дават надежда, че икономиката най-накрая може да обърне посоката. През следващите години в Италия ще постъпят над 200 млрд. евро, насочени към дългосрочни проекти и инвестиции, които биха могли да засилят способността на страната да се измъкне от дълга.

Италия също има Драги. Бившият централен банкер, на когото се приписва спасяването на еврото, е насочил страната към структурни реформи и наблюдава регионите и провинциите, за да гарантира, че те използват правилно и навреме парите от ЕС - често срещан проблем в миналото.

Неуспешната му кандидатура за президент на Италия означава, че той може да остане премиер до парламентарните избори през 2023 г., като използва това време, за да се съсредоточи върху мерки за стимулиране на растежа, като намаляване на бюрокрацията, реформиране на съдебната система и опростяване на данъчната система.

При целия си напредък обаче Италия остава едно от най-слабите звена на региона - положение, което няма да се промени скоро.

"Като се има предвид, че през последните 15 години преживяхме световна финансова криза, криза на еврото и икономическите последици от Ковид-19, предположението, че икономиката може отново да излезе извън релси през следващите две десетилетия, изглежда разумно", според Bloomberg Economics.

Драги е твърде наясно с опасностите, като в петък заяви пред репортери, че Италия не може да си позволи да загуби фокус.

"Трябва да харчим добре, да бъдем бдителни по отношение на бюджета - и на дълга", каза той.