Какви ще са последиците за турската икономика от действията на Ердоган

Ще запазят ли банките достъпа си до чуждестранно финансиране и може ли Анкара да си позволи да плаща дълговете си?

18:15 | 24 ноември 2021
Обновен: 16:42 | 25 ноември 2021
Автор: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Аргументите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за скорошно намаляване на лихвите и обявяването на „икономическа война за независимост“ предизвикаха падане на лирата. Колко още е готов да позволи на валутата да падне?
Ердоган, който уволни трима управители на централни банки от средата на 2019 г. до сега и е върл противник на високите лихви, настоя, че ще продължи с ниските лихвени проценти, за да стимулира растежа и инвестициите. Анализаторите, включително от МВФ, очакват ръст на брутния вътрешен продукт от 9 процента тази година. Това е един от най-бързите темпове в света.
Но след като лирата падна с 15 процента във вторник, коментаторите предупреждават, че нестабилността на валутата може сериозно да забави бъдещия растеж. Подходът на Ердоган, според тях, крие сериозни рискове за здравето на финансовата система на страната и по-широката икономика, както и перспективата за нарастващо обществено недоволство. Те виждат четири основни точки на натиск.
Ще преминат ли повече турски вложители към долари?
Турските банки позволяват на клиентите да държат депозити в чуждестранна валута, както и в лири. През последните години турците все по-често избират да държат парите си в долари и евро, тъй като високата инфлация и ниските лихвени проценти подкопаха възвръщаемостта на спестяванията в лири. Депозитите в чуждестранна валута съставляват 55% от всички депозити в банковия сектор на страната - около 260 милиарда долара - в сравнение с 49% през 2018 г.
Експертите се притесняват, че доларовите наличности могат да се повишат допълнително, като натрупват по-голям натиск върху лирата и създават порочен кръг.
Крайният им страх е, че хората ще загубят доверие и ще се стремят да изтеглят парите си в брой, което се случи бързо по време на последната валутна криза през лятото на 2018 г. 

„От този момент нататък се притеснявам дали хората ще искат да държат парите си в турските банки?", каза Финикс Кален, стратег за нововъзникващите пазари в Société Générale.

Мащабно раздвижване около банките беше наблюдавано за последно в Турция през 2001 г. Тогава  клиентите загубиха доверието си и бързаха да изтеглят депозитите си. При такъв сценарий правителството може да избере да наложи капиталов контрол, като мерки за затрудняване на тегленето на твърдата валута, въпреки че преди това заяви, че няма да го направи.
Колко ще се повишат цените?
Покачващите се цени вече са на чело в политическия дневен ред на Турция. Годишната инфлация достигна почти 20 процента през октомври, сочи турския статистически институт. Инфлацията на цените на храните, която през същия месец беше над 27% на годишна база, засегна особено силно домакинствата с ниски доходи.
Зависимостта на Турция от вносни стоки, особено енергия и суровини, означава, че сривът на валутата се превръща бързо в по-високи цени. 
Джейсън Туви от консултантската компания Capital Economics прогнозира, че инфлацията „вероятно ще се повиши до 25 - 30 процента през следващите месец-два“.
Има риск високата инфлация да предизвика по-голяма слабост на валутата и да задуши растежа, тъй като доверието на потребителите е засегнато. Това може също така да подкопае още повече обществената подкрепа за Ердоган, чието управление две десетилетия наред беше свързано с нарастващ просперитет. Опозицията, която спечели контрола над двата най-големи града в страната на общинските избори след кризата през 2018 г., иска предсрочни избори, за да може да се възползва от нарастващото безпокойство за икономиката.
Изчерпаните нетни валутни резерви на централната банка означават, че нейната способност да интервенира за защита на валутата е ограничена. По време на предишни пристъпи на слабост на лирата, включително през 2018 г., Турция в крайна сметка обяви спешни увеличения на лихвените проценти, които спряха спада на лирата и укротиха неконтролируемата инфлация. Но в светлината на здравата хватка на Ердоган върху централната банка и намеците му за още намаления на лихвите, някои анализатори се питат дали този път това ще се случи.
Правителството изглежда има „толерантност към отслабващата лира“, каза Енвер Еркан, анализатор в базираната в Истанбул Terra Investment, добавяйки, че е трудно да се предвиди докъде политиците ще са готови да я оставят да падне.
Ще запазят ли банките достъп до чуждестранно финансиране?
Банките в Турция силно разчитат на заеми от чужбина, за да финансират своите заеми у дома.
Въпреки че външното финансиране остава устойчиво дори в минали епизоди на изключителен валутен стрес, като например през 2018 г., внезапна промяна в настроенията сред чуждестранните кредитори може да постави финансовата система под натиск.
„През последните години Турция премина през множество кризи но видяхме, че банките запазиха позициите си“, каза Хюсейин Севинч, който наблюдава турските банки в рейтинговата агенция Fitch. Кредиторите тази година успешно връщаха своите синдикирани заеми от чужбина, добави той.
Банките „разполагат със значителни буфери за ликвидност в чуждестранна валута, за да покрият кратко затваряне на пазара от около година“, каза той, но предупреди: „Продължителното затваряне на пазара може да носи значителни рискове“.
Може ли Анкара да си позволи да плаща дълговете си?
По време на валутната криза от 2018 г., когато лирата падна с цели 18,5% за един ден, след като спорът със САЩ предизвика по-широки притеснения на инвеститорите относно икономиката, едно от най-големите притеснения бе дали корпоративният сектор ще може да изплаща деноминираните заеми в долари и евро.
Три години по-късно компаниите са в по-добра форма, след като са намалили задлъжнялостта си със 74 млрд. долара, според Barclays. Вместо това част от тези външни дългове са се прехвърли към публичния сектор, след като Министерството на финансите започна да емитира местен дълг, деноминиран в чуждестранна валута под наблюдението на бившия финансов министър Берат Албайрак.
Валутният компонент на дълга на централното правителство достигна 60% от общия миналия месец - от 39% през 2017 г. Това означава, че с понижаването на валутата става по-скъпо за Министерството на финансите да обслужва дълговата си тежест.
Общото съотношение дълг към БВП на Турция все още е ниско в сравнение с това на нейните партньори на нововъзникващите пазари, около 40 процента от БВП. Анализаторите обаче твърдят, че нарастващите разходи за обслужване на дълга могат да ограничат фискалното пространство на правителството в момент, когато то планира да увеличи кредитирането на прага на предстоящите избори.