fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

България трябва да спре да инвестира в производство с ниска добавена стойност

Веселин Илиев, главен директор на "Международно икономическо сътрудничество" – БСК, “Светът е бизнес”, 30.07.2021

21:00 | 30 юли 2021
Автор: Георги Карамфилов

България пострада по-малко от ковид кризата, отколкото другите държави. Въпреки че има известен спад в стойностно отношение на българския износ от около 33 млрд. щатски долара предишните две години до малко под 32 млрд. долара,  България всъщност се изкачва в световната ранглиста на износителите и вече сме на 58-мо място по данни от 2020 г. За съпоставка, през 2019 г. България е била на 60-то място в класацията на световните износители. Една от основните причини за този изненадващ резултат е, че голяма част от българския износ отива към държавни-членки на Европейския съюз. Това заяви Веселин Илиев, главен директор на "Международно икономическо сътрудничество" – БСК, в ефира на “Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков. 

“Всеки производител се стреми да има голяма палитра от доставчици от различни места и при различни условия. Някои от тях може да плащат повече при някои доставчици, но важното е да има различни опции, ако нещо се случи. Това се нарича да имаш план Б” 

Според Веселин Илиев, този план Б на производителите от Западна Европа е оказал благоприятен ефект върху България. Когато са били спрени доставките от Азия и от Африка, се е стигнало до тези от Централна и Източна Европа. Важно е да се спомене, че износът, който България осъществява, не е на краен продукт, а на полуготов продукт или директно на суровина, като и двете се използват за производството на крайния продукт в предприятията в Западна Европа. Въпреки това, крайният продукт е това, което носи високата добавена стойност и от години се говори, че България има много да работи в тази посока, за да не се налага винаги да изнася само суровини. Веселин Илиев смята, че в страната ни все пак се забелязва позитивна тенденция на развитие в тази посока, но това се случва много бавно. Една от основните причини за това е наслагваната с години липса на ясна политика от страна на управляващите, за това какво да правят с българската икономика. 

“Дълго време се рекламирахме като най-евтиното място с най-евтината работна ръка. В последствие се оказахме най-бедните с най-ниски доходи, но с най-енергоемкото производство. Оказа се, че този тип реклама не е привлекателен нито за българските, нито за чуждестранните инвеститори.”

Веселин Илиев посочва, че България е един от най-големи износители на електронни изделия, но не сме най-големия производител на електронни изделия. Причината е, че до голяма степен предприятията, които се занимават с електроника и техника, инвестират в България, не за да произвеждаме краен продукт, а някаква част от него. “Ние няма да произведем цял автомобил, а ще произведем въздушна възглавница или седалка.” Причината за това е, че производителите се подмамват от ниските доходи в България, което на този етап дори не е така. Разходите за труд в България растат главоломно и вече изпреварват производителността на труда, което ни прави неконкурентоспособни. 

“Скоро ще се наложи да намерим друго факторно предимство само за да оцелеем на пазара.” 

Въпреки това дори въздушните възглавници и платките пак носят някакъв вид добавена стойност на продукта, който България изнася. Проблемът идва от друго място - че един от най-скъпите ни износни продукти на килограм е концентрат на благородни метали. Това е изключително базисна суровина, която по-скоро показва неспособност за по-висок калибър производителност. Веселин Илиев сподели в ефира на “Светът на бизнес”, че за да се промени това, държавата трябва да насочи ресурси към производствата в страната, които имат най-високата добавена стойност, а не към тези, които произвеждат базисна суровина. Моловете са един от примерите, при които се насочва много ресурс за производство с ниска добавена стойност, а освен това се губи работна ръка, която иначе може да отиде при производители с висока добавена стойност. 

Усилията на държавата трябва да се насочат и към образование и квалификация, защото в момента се забелязва недостиг на позиции като IT специалисти и инженери, но за сметка на това има сериозен брой хора, които имат квалификация за работа в производства с ниска добавена стойност. Държавата така трябва да преструктурира приоритетите, че дори хората, които работят в чужбина в предприятия създаващи продукт с ниска добавена стойност, да искат да се върнат в България. В чужбина те най-вероятно ще са научили как да дават повече стойност на продукта си за единица работно време. 

“Държавата трябва да стимулира мислещите хора, които имат идеи, които са практически реализуеми, за да могат те да ги изпълнят.”

Веселин Илиев смята, че момента много повече се печели от обществени поръчки или поръчки през държавата, както и от укриване на данъци, отколкото от предприемачество. Според него, инвеститорите просто нямат причина да създават нов продукт, който тепърва да се налага на пазара и да се превръща в иновация. За това бизнес средата е от изключително значение за производството с висока стойност. Друг много важен факто бизнес планът. Средствата, които се отпускат от Европейския съюз по оперативни програми са мечешка услуга за българското производство. 

“Виждал съм фирми, които по оперативни програми са получили финансиране, с което са закупили висококачествени машини, които изобщо не се използват с пълния им капацитет.” 

Причината за това е липсата на бизнес визия, което води да хабенето на ресурси за техника, която никой не знае как да използва пълноценно. “България се проваля в това да привлече големите международни производители за причина по-различна от това бързо и лесно да се възползват от природните дадености на държавата.” Коренът на този проблем е липсата на качествени политики, смята Веселин Илиев. 

Вижте повече във видеото.

Още гости на "Светът е бизнес" може да намерите тук

fallback
fallback