Старият международен ред ерозира, но не се ражда нов. Следвоенният международен ред се крепи на международни институции и международно право. И институциите - основно системата на ООН, и международното право или се заобикалят, или се нарушават в момента. Това е много сериозен проблем. ООН трябва да се реформира, но не сега. Защото за да се реформира ООН, тоест да се изгради нов световен ред, е необходимо съгласие – той не може да бъде наложен. В условията на конфронтация това не може да стане. За съжаление, отговорът на въпроса как ще изглежда светът когато и както завърши войната в Украйна – тъй като тя определя до голяма степен събитията в момента, изглежда доста ясен и никак не положителен. Очевидно вървим към дълбоко разделен свят, силно конфронтиран, милитаризиран, при ерозия на международните институции и неспазване на международното право, при отсъствие на взаимно доверие и оттам невъзможност за политически диалог и  постигане на съгласувани промени и решаване на проблемите. Това каза Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, дипломат и бивш зам.-външен министър, в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

Коментирайки думите на Владимир Путин, че Русия си представя света като многополюсен , а Русия представлява своеобразен център в този многополюсен свят, събеседникът посочи, че това е теза, която Путин развива в продължение вече на 15 години. От една страна тя отразява обективна тенденция към многополюсност на света, която наблюдаваме. През последните години обаче тази тенденция съществува паралелно с една противоположна тенденция и това е тенденцията на една вторична двуполюсност, само че този път не между Русия и Съединените щати, а в борбата за дългосрочно лидерство в глобалния свят, която е свързана със САЩ и Китай.

Русия в момента се опитва да утвърди своето място в глобалния свят по начин, който обаче я изолира.  В геополитически план Русия е изолирана от Запада в резултат на войната. Западът е достатъчно консолидиран, но когато тази консолидация е на база външен враг, в Европейския съюз вече започват да се появяват въпросителни колко трайна ще бъде тя. Една тенденция, която войната породи, е, че започват да се очертават контурите на не-Запада. Защото ако Русия е изолирана от Запада, то останалият свят извън нашия, евроатлантическия, гледа доста скептично както на руската агресия, така и на конфронтацията на ЕС и НАТО с Русия. Тази тенденция на не-Запада разчита до голяма степен на Китай не толкова като лидер, колкото като опора срещу евентуален натиск, а това е нещо, което до скоро отсъстваше. Китай има амбициите да бъде глобален лидер, но няма интерес от разделение на света. Китай в момента е експанзионистичната сила в икономически план.

"Европа едновременно иска и не иска руски газ". 

Иска руски газ сега, иска сега да работи „Северен поток 1” и не иска руски газ след пет години. Европа иска да се изпълняват договорите, които са подписани, но също налага своите ограничения, които са политически в сферата на международната търговия и които също предизвикват проблеми в изпълнението на тези договори. Върви се към „разкачване” между Европа и Русия и то не само в сферата на енергетиката, посочи събеседникът.

България е член и на Европейския съюз, и на НАТО и това е избор, който вече е направен и не подлежи на промяна и преосмисляне. Това, че се появяват периодично дебати за едва ли не отказ от този избор на България, то те са несъстоятелни. В България няма достатъчно влиятелна политическа сила, която да може да осъществи такава промяна. Сред хората няма нагласи за това България да преосмисли членството си в Европейския съюз, подчерта гостът.

Кючуков призова да се търси военно примирие в конфликта в Украйна, да спрат военните действия и да се търси решението на проблема в политическото поле.

Що се отнася до това ще има ли промяна в политиката на Лондон след като Лиз Тръс встъпи в длъжност събеседникът посочи, че повечето наблюдатели очакват приемственост. Неслучайно през цялото време Тръс залагаше на лоялността  към досегашния лидер. Това беше един от акцентите ѝ в нейната борба за лидерство спрямо Риши Сунак. Някои дори я определят като Борис Джонсън в пола. До голяма степен тя изповядва същите идеи, но в много по-висока степен на идеологизация и е определяна като нещо много странно – радикален консерватор.

По думите на госта може да се очаква активизация от страна на Великобритания в подкрепата към Украйна и няма да има промяна в отношенията с Русия, които ще продължат да бъдат напрегнати.

Относно атентатите, чиито годишнини отбелязваме през септември, а именно – терористичните атаки в САЩ и на Олимпиадата в Мюнхен, Кючуков каза, че изводът, който може да бъде направен е, че нерешаването на даден проблем не води до неговото затихване, а често до неговото изостряне. След атентатите в Ню Йорк основната тема в глобален план беше борбата срещу международния тероризъм, а сега стигнахме до войната. Това има своите по-дълбоки корени, които се крият в процесите в света.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес” гледайте тук.