Огромно количество коментатори предричаха изключително малка разлика между двамата претенденти за поста държавен глава на Франция, дори в рамките на статистическата грешка, но видяхме, че категорично не е така. 17% е една повече от достойна разлика. Това е и една победа за силите, които искат мир и подкрепят Украйна. Това коментира проф. Анна Кръстева, политолог, в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

Не всички избиратели оцениха активната позиция на Еманюел Макрон във военния конфликт и желанието му да подпомогне бъдещия мирен процес, защото според тях той твърде много време отделя на международната политика, посочи събеседникът.

Според проф. Кръстева Макрон провежда по-виртуозен начин на правене на политика що се отнася до ситуацията в Украйна.

„Той играе върху две карти, които изглеждат противоположни. Категорична подкрепа за Украйна и категорично осъждане на Русия и в същото време вратите за преговори не се затръшват, те остават отворени през цялото време и се набляга на възможността, че тези дипломатически коридори съществуват”.

Относно предстоящите през юни парламентарни избори и дали Макрон ще загуби мнозинството в парламента, събеседникът посочи, че френският президент е поставил финалния знак на пълното заличаване на традиционната партийна карта на Франция – „няма умерена десница, няма умерена левица, тези партии изчезнаха от хоризонта”. Макрон и Марин Льо Пен са харизматични лидери и партиите им не са класическият вид политическа формация.

„Жан-Люк Меланшон точи зъби да бъде бъдещият премиер, защото знае високата цена на своята подкрепа за Макрон на втория тур на президентските избори”.

Проф. Кръстева коментира и парламентарните избори, състояли се също в неделя в Словения.

„Там лидерът популист Янез Янша не успя да спечели четвърти мандат. Проевропейски, либерален, центристки лидер успя да спечели победата”.

По отношение на българската помощ за Украйна проф. Кръстева посочи, че е скандално война и военни престъпления да се разглеждат като електорална тема.

„Това показва липса на политическа отговорност, защото политиците не могат да управляват, четейки резултати от социологически проучвания. Такова електорално инженерство в ярък контраст с демократични принципи и с европейски ангажименти на България като пълноправен член на ЕС предизвиква неудовлетвореност от страна на българските граждани”.

„Дребните електорални сметки са краткосрочни и без хоризонт. Те не могат да се поставят пред големите избори, които България е направила”.

Проф. Кръстева посочи също, че според нея в момента все още няма готовност за ембарго върху петрола, но изключително много европейски държави се готвят за него и това също трябва да е сигнал за нашите политици.

„Нашите политици трудно се ориентират в европейския и глобален контекст, но има едно ядро в коалицията, което иска динамичен и адекватен отговор. Вървящите в различни посоки колела на коалицията в момента я спъват. Но България е в 21 век и иска да остане там с ценностите и евроатлантическите и геополитическите си ангажименти”.

Още за това какво  предстои пред Франция и ЕС след преизбирането на Макрон и ще влязат ли Финландия и Швеция в НАТО може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес” вижте тук.