fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Николай Василев: Ако държавата определя цените, значи живеем в Куба, а не в ЕС

Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката и на държавната администрация, управляващ партньор в "Експат Капитал", "Светът е бизнес", 04.01.2022 г.

21:02 | 4 януари 2022
Обновен: 21:30 | 4 януари 2022
Автор: Даниел Николов

Министерството на финансите планира базов дефицит от 3% за 2022 г. без това да включва средствата за пандемията и енергийните помощи, където ще има най-големи разходи. Ако свършат възможностите за вземане на лесни дългове за прокарване на политиките на управляващите, може да се стигне и до увеличение на данъците. Ако иска да подпомогне бизнеса и нуждаещите се части от населението да посрещнат високите цени на тока, държавата трябва да спре с популизма и да предриеме дългосрочни, базирани на пазара мерки. Това заяви Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката и на държавната администрация, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

България не е харчила толкова като процент от БВП през последните тридесет години и като абсолютна стойност, каза Василев.

"Бюджетният дефицит е по-висок от катастрофалната 1996 г. - за останалите години България е имала или излишъци, или балансирани бюджети, или малки дефицити. Това е все едно да кажем че едно семейство по принцип е фалирало, но без сметката за парно, ток, училището на децата и ипотеката, финансовото му състояние е сравнително добро."

Според Василев допълнителната актуализация през юни може да бъде само нагоре, дефицитът може да достигне 7%, а може да се очаква и увеличение на държавния дълг. Управляващите са наследили "забележително нисък държавен дълг", който сега е започнал бързо да нараства и след няколко години България може да стане "от ниско задлъжняла средно задлъжняла... Държавата след 1997 г. дисциплинирано намалява дълга като процент от БВП, за да може някой да дойде наготово, да опука парите за няколко дена и месеца и да казва, че това е хубаво."

Има сериозна неяснота в изхарчените 9 млрд. лв. от правителството през последния месец на 2021 г., каза Василев и добави, че за "поне 4 млрд. лв." няма информация за какво са изхарчени.

"Имало ли е обществени поръчки, кога са били обявени, инхаус ли са, в каква посока заминават парите и защо - не е ясно на цялото българско население, а и на Народното събрание. Това е било приумица на изпълнителната власт в последните дни на годината, както става всяка година - по същия начин критикувахме предните правителства, Борисов критикуваше тройната коалиция."

Разходване на суми от такъв мащаб са проинфлационни действия и в други години би бил най-важният фактор за повишаване на инфлацията, каза Василев.

"Политиката през последните месеци е раздаване на пари на който ги поиска... По-големият проблем е липсата на всякаква интуиция за бюджетна дисциплина."

Според Василев е неправилно да се говори за икономическа криза, подобна на 2009 г. или 1996 г., въпреки пандемията и произтичащите от нея проблеми. "Имаме най-високия растеж за последните дванадесет години макар и на база 2020 г., една от исторически най-ниските безработици, нямаме рецесия, доходите растат всяка година от 1997 г."

Нива на инфлацията от 7%, макар и не ниски, не са необикновени за България, а и тя е "привнесена заради промяната на цените на световните суровини, както и голямото печатане на пари през последните две години", заяви Василев. 

България ще има само изключителна полза и никаква вреда от присъединяването си в еврозоната. Правителството не е казало, че е против въвеждането на еврото, но е показателно, че не е обявило, че подкрепя това, каза Василев. "Закъсняхме много за еврозоната - Хърватия и Румъния ще ни изпреварят, а някой ден може и Северна Македония."

Ако продължава с "глупости като мораториуми или други неправилни намеси на пазара", правителството може наистина да предизвика енергийна криза с липса на ток. Василев припомни, че повишението в цените на енергийните ресурси е било очаквано още от лятото и не може да се използва извинението за печелене на време за подготвяне на мерки. 

През годините КЕВР предлага увеличения на цените за битовите потребители, които са по-ниски отколкото трябва, като разликата се поемаше от бизнеса, напомни Василев. "Да се твърди, че увеличение от 11% на тока - при катастрофалното порастване на международните цени - едва ли не ще събори държавата е абсурд." 

За да помогне на бизнеса, държавата трябва да либерализира пазара, да осигури алтернативни доставки на газ, нови мощности на ток от по-чисти източници, и да предприема дългосрочни мерки "на базата на пазарната икономика, а не на комунистически декрети... Ако държавата ще определя цените, значи живеем в Куба, а не в пазарна икономика в ЕС."

Погрешно е мораториумът да се представя като социална мярка, тъй като не помага на хората, които имат нужда. 

Предложеното увеличение на цената на тока от 11%, което е много, много по-малко от пазарно необходимото, щеше да добави до 20 лв. към сметките на нуждаещите се домакинства, коментира Василев. Общата сума, която ще бъде използвана с този мораториум, ще е много по-голяма, тъй като ще се подпомагат "неенергийно бедните, които потребяват в пъти повече ток... В момента бедните плащат сметката на небедните." 

"Епохата е популистка", каза Василев в коментар за почти единодушното приемане на мораториума в Народното събрание и за новото управляващо мнозинство.

"Сега сме на етап "има само ляво" и ляв популизъм. Ако изобщо имаме някаква посока и някаква икономическа политика - аз не знам да имаме такава - тя не е тази, която бих искал да видя като гражданин."

"Не ми се иска през 2022 г., петнадесет години след приемането ни в Европейския съюз, да твърдим че България е една ултра бедна държава от Африка, която не може да си плаща сметките за ток... 90-те години бяхме бедни, сега не сме толкова богати колкото западняците, но сме по-малко бедни от преди."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.  

fallback
fallback