fallback

Каква роля играе лихвеният процент в икономиката

Ивелина Петрова, Икономиката в няколко минути - Investbook, 17.11.2017

20:35 | 17 ноември 2017
Автор: Investor.bg

В публичното пространство понятието лихва е познато като цената на кредита или възнаграждението, което получават спестителите за лишаване от наличния ресурс за определен период от време.

Австрийският мислител Лудвиг фон Мизес от своя страна дефинира лихвата като съотношение между стойността, приписвана за удовлетворяването на нуждите в непосредствено бъдеще и тази, приписвана на удовлетворяване на нуждите в далечно бъдеще.

Ролята на лихвения процент приз погледа на различните икономически школи

Представителите на Кейнсианската икономическа школа считат, че съществува равновесен лихвен процент, който се определя от търсенето и предлагането на пари, а централната банка се намесва с инструменти на парична политика, за да поддържа равновесното му равнище. Джон Мейнард Кейнс обяснява лихвения процент като величина, която отразява променливите предпочитания към ликвидност на икономическите субекти. В теорията си за предпочитанията към ликвидност икономистът допуска наличието на отрицателни лихвени проценти, обяснявайки подобно явление с предпочитанието на индивидите да държат пари в брой като средство за намаляване на несигурността и риска. 

От друга страна, представителите на Австрийската икономическа школа посочват, че лихвата е а приори положителна, което се обяснява с факта, че хората оценяват по-високо настоящите стоки в сравнение с бъдещите такива. Позитивният лихвен процент върви ръка за ръка с времевите предпочитания – степента, в която потребителите предпочитат да потребяват и разполагат със стоките сега отколкото в бъдещ период.

Американският икономист Робърд Мърфи например в своята книга Lessons for young economist  дава пример как се срещат интересите и различните времеви предпочитания на индивидите. Кредитодателите, които разполагат с достатъчно ресурс биват компенсирани (с лихва), за да се откажат от средствата, с които разполагат и ползите, очаквани от мигновеното потребление на част от тях, в замяна на обещанието за връщането им в бъдеще. От своя страна, кредитополучателите оценяват получените заемни средства (и нещата, които могат да си купят с тях) по-високо отколкото стойността, която биха им приписали в бъдеще. Лихвата поддържа баланса между удовлетворението в близко и в по-далечно бъдеще. Елиминирането на лихвите води до директно потребление на капитал.

Вижте още във видеото

fallback
fallback