fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Бизнесите лесно ще вдигат цените на стоките си, докато има усещане за инфлация

 Васил Караиванов, икономист и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", “В развитие”, 03.09.2021 г.

16:33 | 3 септември 2021
Обновен: 17:39 | 3 септември 2021
Автор: Михаил Митев

Технически са обосновани отвсякъде ръстовете, които предизвикат инфлацията в икономическия вaлутен съюз. В Еврозоната и България инфлацията е на база предлагане. Имаме повишаване на цените на много от стоките и услугите, което бива провокирано от качването на цените на енергийните ресурси, а след това на всички суровини. Това сподели Васил Караиванов, икономист и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в ефира на предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки.

Потребителските цени на Eврозоната скачат до 3% на годишна база през август от 2.2% през юли, което се оказва над консенсусната оценка от 2,7%. Ако се махнат силно променливите цени, инфлацията е 1,6% от тази на 0,7% през юли, което също макар и много малко е над консенсуса.

Гостът обяснява този процес със свободата на инвеститорите да инвестират в няколко пазара. Когато те участват в енергийните пазари и в стоковите пазари се влива много финансов ресурс, който води до инфлация. 

“Има обективна причина за инфлацията заради нарасналата парична маса. Eврозоната, ЕЦБ, Федералният резерв и японската централна банка печатат страшно много пари в последното десетилетие. Все някога се очакваше това нещо да доведе до инфлация.”

По думите на госта, този процес първо се забелязва на фондовите пазари, когато започват да се повишиват, след това при стоковите, където инфлацията се прехвърля към малкия и средния бизнес, които са потърпевши, защото се влияят от повишилите се цени на суровините. 

“Определено не е балансиранa на инфлацията. В Eврозоната, енергийното потребление е с ръст от 14,5% за август 2021 г. спрямо година по-рано.  Енергийното потребление, което се отчита хармонизирано и индекса на потребителските цени на Еврозоната е само 9,5 % от общото потребление. При нас е 13% и имаме малко повече постъпление, спрямо средното европейско ниво.”

Гостът допълва, че ако се погледнат храните, тютюневите изделия и алкохола, свързани с директното потребление, при нас е около 40% от общото потребление по индекса на потребителските цени. Докато в Еврозоната делът на тези компоненти е 25%. И “там нарастването е доста под 15%.”

Неовладими са факторите, споделя гостът, защото процесът на повишаване на цената на материалите изцяло зависят от производителите.  

По неговите думи, на някой инвеститор му известяват, че в предходния месец ще има повишаване на цените, или той си мисли, че това ще се случи - и това води до повишаването на цените.

“След като първият търговец повишава цените и другите ги правят. И този процес се развива, докато първият не започне да ги понижава. Това ще продължи дълго. Докато няма феномен за обратното задържане или понижаване, за да се стигне до макрониво за овладяване на инфлацията.”

По думите на госта, всеки производител си казва: “Аз не знам следващия месец как ще бъдат цените, затова нека от сега да вдигна цената с малко повече.” Ако очаква, че ще му ги вдигнат с 10%, лицето ще ги вдигне с 15%, за да има буфер. А ако се окаже по-малко повишението - ще имам малка печалба и потребителите ще приемат това нещо. 

Гостът допълва, че навсякъде има настроение и усещена, че има инфлация. И докато има такива усещания сред хората,  бизнесите лесно ще вдигат цените на стоките си.

Нагледният пример, който дава гостът, е миналата година при туристическия бранш, секторът с ресторантите и заведенията. На тях им е било понижено ДДС-то от 20% до 9 %, за да се задържат цените, както и да успяват да заплащат на служителите си. 

“Но това, което се получи: хем ДДС-то се понижи, хем цените се повишиха.”

Целия разговор може да гледате във видеото.

fallback
fallback