Обстоятелствата ще притиснат и ще наложат разширяването на еврозоната. Според договорите за Европейския съюз (ЕС) рано или късно страните членки трябва да се присъединят нея, както и към Шенгенското пространство. Това каза Васил Караиванов, икономист, преподавател в СУ, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

Гостът коментира възможностите на Европейската централна банка за стимулиране на икономическия растеж, като посочи, че тя вече е изчерпала всичките си инструменти и остава да се насочи към фискалната политика.

Според Караиванов обаче заложените срокове, съответно през октомври и декември, като крайни за бюджетния инструмент и фискалната федерализация в еврозоната няма да бъдат спазени. Чисто политическият фокус е на друго място, добави той.

Икономистът се спря и на препоръките на европейски фискален борд, който казва, че страните, които са около потенциала, трябва да се концентрират в трупането на буфери, а тези, които имат пространство пред себе си, трябва да използват фискални инструменти за стимулиране на растежа.

„Правителствата са много големи като дял в брутния вътрешен продукт, в разходната част на бюджета. Ако тяхната експанзивна фискална политика с харченето на пари и генерирането на дефицити не продължи, те не биха могли да поддържат дори настоящото ниво на потреблението. В същото време те няма откъде да генерират буфери".

Между редовете на препоръките се четат такива за промени на данъчната политика, смята Караиванов. Според него основните призиви са за смяна на системата, насочване на повече усилия върху косвените данъци, които са по-лесни за събиране. Намаляването на преките данъци пък би стимулирало потреблението, уточни икономистът.

Караиванов коментира и решението Франция да поеме водещата роля в ЕЦБ чрез номинацията на ръководителя на Международния фонд Кристин Лагард за неин следващ гуверньор, докато Германия се спря на Европейската комисия с кандидатурата на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен.

“Германия вижда, че през централната банка не могат да се направят нещата, които са необходими. През Еврокомисията може би ще е по-лесно да има по-силен натиск“.