От великата депресия до ден днешен швейцарският франк се счита за спасителен пояс по време на сериозна волатилност и притеснения. Времената в Европа по време на дълговата криза от 2009 - 2011 година бяха точно такива и се породиха сериозни съмнения дори за съществуването на еврото. Тогава се коментираше активно какво ще се случи ако няма евро, ако само част от страните в еврозоната останат. Това каза Владимир Сиркаров, съавтор и ководещ на Boom & Bust в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. 

"Поради тази причина политиците в Швейцария, през призмата на Швейцарската централна банка въведоха фиксиран курс. Той не бе административно фиксиран, но централната банка каза, че ще поддържа курс от 1,2 швейцарски франка спрямо еврото. Контекстът бе, че се прогнозират сериозно поскъпване на швейцарския франк. То би застрашило икономическото състояние на Швейцария през призмата на загуба на конкурентоспособност през трансмисията на валутния курс - износът ще се оскъпи страшно много и това ще доведе до проблеми на икономиката като цяло. Швейцарската банка каза, че каквото и да й коства ще интервенира и ще поддържа курса до нива 1,2. И го правеше три години". 

Сериозните интервенции и сериозното вмешателство на Швейцарската централна банка на пазарите донесе много сериозни дислокации във финансовата конюнктура като цяло в Европа. След анонсирането през 2011 година на този квазификсиран курс намаля фактическото интервениране до около 60%. Това показа ефекта на стряскането от пазарните участници в контекста на анонсирането на Швейцарската централна банка, че се намесва при всяко положение. Тенденциите за поскъпване на швейцарския франк не можаха да бъдат парирани, добави Сиркаров.  

Какво спечели швейцарската валута и швейцарската икономика с този ход? Защо е нужно да се връщаме към този казус?