Членството на България в еврозоната зависи от политическата воля, като то все още е възможно да се случи през 2025 г., но такава воля изглежда липсва. Политическата нестабилност създава известни притеснения у чуждестранните инвеститори, като се наблюдава липса на чуждите инвестиции. От друга страна постоянните избори, дори и дестабилизиращи показват работеща демокрация в страната. Начина да се привлекат големи по размер чуждестранни инвестиции е да се оттегли държавата от несвойствени дейности и да се допусне частните инвестиции да поемат тази роля, това коментира Никола Янков, управляващ партньор в "Експат Кепитал", в предаването "В развитие" с водеща Роселина Петкова.

България е в стабилно фискално състояние няма проблем със свръх дефицит, като остават възможни за изтегляне около 5 милиарда лева преди достигане на лимита от 48 млрд., каза Янков. Държавата трябва да разполага с буфер за непредвидени разходи. В момента фискалният резерв разполага с 6 милиарда лева, от които 4 милиарда са блокирани, което не оставя много поле за маневриране при нужда.

Обикновено в България при липса на държавни средства, управляващите спират капиталовите разходи, като това се отразява на ръста на БВП и малкия брой на чужди инвестиции. Гостът обясни, че тегленето на дълг за социални политики не е далновидна политика, като трябва да се вземат по-инвестиционно насочени политики.

Служебното правителство е ограничено в харчовете си от НС, като основната му задача е да събира приходите. Гостът предполага, че служебният кабинет ще продължи по пътя към еврозоната и политиките, насочени към покриването на критериите. Членството ни в еврозоната зависи от политическата воля, като то все още е възможно да се случи през 2025 г.

„Притеснявам се, че когато говорим за политическа воля, такава в България напоследък липсва. Излезе доклад на Световната банка, в който се казва, че България може да се присъедини евентуално 2026 г. или по-късно към еврозоната“

Гостът призова служебния кабинет да реагират на тези доклади и да заявят, че България има амбициите и работи за членство през 2025 г.

Политическата нестабилност създава известни притеснения у чуждестранните инвеститори, като се наблюдава липса в чуждите инвестиции. От друга страна постоянните избори, дори и дестабилизиращи показват работеща демокрация в страната.

„Начина да се привлекат големи по размер чуждестранни инвестиции е да се оттегли държавата от несвойствени дейности и да се допусне частните инвестиции да поемат тази роля. Например – изграждането на инфраструктурата в България да се отдаде на концесии. България няма необходимата инфраструктура на модерна държава, ние изоставаме от нашите партньори в Европа в това отношение. България няма и необходимите финансови резерви бързо и качествено да я изгради, това обаче може да стане, ако се направят концесионни процедури. Така ще имаме магистрали, като няма да имаме бюджетни дефицити и ще имаме качествено построени пътища, които се обслужват от концесионерите в бъдеще и по този начин няма да имаме и корупция при възлагането.“

Гостът не смята, че трябва да има промяна в данъчната система на България, въпреки че се чуха такива призиви от МВФ и Кристалина Георгиева. Той вярва, че промяна в плоския данък и по-голямо облагане на бизнесите би тласнала повече компании към сивия сектор. Трябва да се преследва сивата икономика и да се търси повишение на данъчната база, а не размера на данъците.

С оглед геополитическата обстановка има възможност цените на суровините и петрола да се вдигнат, което кара централните банки да са по-предпазливи с монетарните си политики. Възможно е ескалацията на напрежението в Близкия изток да окаже влияние върху решенията на Фед, като анализаторите вече са по-скоро песимистични по отношение лихвените намаления.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

В икономиката на България има само два негативни процеса и те са внесени отвън