fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Изкривява ли вносът пазара на вино?

Юлия Костадинова, винен дегустатор и главен редактор на DiVino, „В равитие“, 14.02.2024 г.

17:47 | 14 февруари 2024
Автор: Антоанет Василева

Безспорно има връзка от древността между виното и божественото. Това е първата позната алкохолна напитка, която носи в себе си културно значение. Само по себе си виното може да се приеме за хранително и е най-здравословната напитка. България все още не е винена нация, но има пълният потенциал да се превърне в дестинация за дегустация на вино. Данните са оптимистични и показват нарастване на консумацията на вино на глава от населението, като за периода 2015-2020 г. са нараснали от 7 на 10 литра. Това заяви Юлия Костадинова, винен дегустатор и главен редактор на DiVino в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

Потребителските нагласи са свързани с конюнктурата на пазара, която е много динамична последните години. В магазинната мрежа се наблюдава подчертано разнообразие на винения етикет. Има все повече нови изби и се регистрират нови производители, предлагайки голямо разнообразие. Трябва да се има предвид, че България все още пази традицията на домашното винопроизводство. Българинът обича да пие вино, склонен е да експериментира и е патриотично настроен – предпочита да потребява български вина на фона на вносните, коментира Костадинова.

„Към момента вносът представлява 30% от предлаганите вина за сметка на останалите от родни производители, което индустрията отчита като нещо положително.“

Винената индустрия в България расте нагоре и кривата е с положителен знак. Вносът не изкривява особено пазара, но по-скоро трябва да възвърнем позициите на износа си спрямо предишни години. Друга дългосрочна цел е да се стремим да повишим потреблението на вътрешния пазар и да се насочим към рекламирането на България като винена дестинация, подчерта Костадинова.

„Проблемът с износа на български вина е имиджов, тъй като България се приема като доставчик на евтини вина – това е нещо, с което дълги години се опитваме да се преборим и не успяваме.“

Нагласата на потребителя извън България е за евтино вино от нисък ценови клас. Безспорно се отчита ръст в потреблението, в продажбата и производството на истински качествени вина, но те остават много малък процент от изнасяните вина, а това трябва да бъде целенасочена политика на всички участници в бранша, смята Костадинова.

Според Костадинова България има истински потенциал да се превърне във винена дестинация, но все още нямаме критична маса от участници на пазара на винен туризъм, които да формират стабилна база, за да може да се изиска държавна подкрепа.

За сравнение Хърватия има 18 000 хектара лозя, докато ние имаме 28 000. Хърватите за тези 18 000 хектара имат 1500 регистрирани винарски изби, а в България регистрираните са едва 360.

„От 10 години правим класацията топ 50 на най-добрите български вина. Кое е най-доброто вино ще разберем на 24 февруари, когато е церемонията по награждаване.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

fallback
fallback