fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Промените в данъчните закони и бюджет 2024 не дават добър сигнал на инвеститорите

Михаил Кръстев, икономист, във "В развитие" 13.12.2023 г.

15:45 | 13 декември 2023
Обновен: 14:53 | 1 април 2024
Автор: Георги Месробович

Приетият бюджет 2024 не се одобрява от икономисти и експерти, тъй като валят критики за надцените приходи в бюджета и силно завишеният прогнозиран ръст на БВП от над 3%. Вдигането на максималният осигурителен праг и минималната работна заплата ще се отразят негативно на интереса на чуждестранните инвеститори. Не се наблюдава нито един добър сигнал към инвеститорите, даван на базата на промените в данъчното законодателство и на базата на бюджета, това коментира Михаил Кръстев, икономист, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

Приетият бюджет 2024 показва консенсус между политическите сили, гласували бюджета и консенсус за дългосрочната визия между управляващите политически субекти, каза Кръстев. Той допълни, че този консенсус не бива отразен сред икономисти и експерти, тъй като валят критики за надцените приходи в бюджета и силно завишеният прогнозиран ръст на БВП от над 3%.

Гостът не мисли, че има вариант, в който бихме достигнали завишеният ръст на БВП, тъй като всяка друга финансова институция дават много по-ниски прогнози на страната. Той смята, че подобно надуване на приходната част е с цел да не се съкращават разходите и в същото време да не се достигне таванът на дефицита от 3%. Той смята, че бюджета не се готви на база професионални изчисления, а на база политически амбиции.

„Виждаме, че сигналите, които се изпращат към евентуални инвеститори са изключително негативни. На практика имаме ефективно отменяне на, съществуващия 15 години в България, плосък данък с въвеждането на ставка от 15% за компании с голям оборот. Това са тези инвеститори, които ние искаме да привлечем от чужбина – те не са малки компании, те са големи мулти национални компании, чиито оборот попада в тази норма.“

Повишаването на максималният осигурителен праг ще се отрази както на компаниите, така и на домакинствата. Гостът обясни, че има 160 хиляди български граждани, които получаваха възнаграждения съответстващи на максималния осигурителен доход.

„Няма нужда от адаптиране на чужди модели в България. България имаме ефективна, опростена данъчна система с доста ниски ставки, ако някой политик има намерение да променя този факт, съществуващ в страната през последните 15 г., трябва да го обяви ясно.“

Заложената инфлация на ниво от 4,8% е проблем за членството ни е еврозоната. Гостът обясни, че се залага дефицит от 3%, за да се спазят изискванията от Маастрихт, но също така се залага и инфлация, която би ни отдалечила от еврозоната.

Вдигането на максималният осигурителен праг и минималната работна заплата ще се отразят негативно на интереса на чуждестранните инвеститори. Гостът обясни, че ще видят темповете на ръст на средната работна заплата и няма да са доволни от капитала, който ще трябва да отделят за възнаграждения.

„Вече минималната работна заплата по неведоми причини е свързана с нивото на средната работна заплата – Отново вземане на една препоръка от ЕС, само първото изречение от нея, без останалите три, които включват медиана работна заплата, производителност на труда – взехме само нивото на средната работна заплата, имплементирахме го в кодекса на труда; Аз не виждам нито един добър сигнал към инвеститорите, даван на базата на промените в данъчното законодателство и на базата на тези бюджети.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

fallback
fallback