Обучението чрез игра не се отнася до конкретни инструменти, а е начин на мислене – как да улесниш процеса на обучение така, че той не само да стане по-ефективен, но и да носи радост и увереност в собствените способности, да създава социални умения и не на последно място да носи удовлетворение за самите учители. Не спираш да играеш, защото остаряваш, а остаряваш, защото спираш да играеш. Това коментираха Сьорен Томсен, ръководител на въздействието на програмите на LEGO Education и Валентина Венкова, психолог и сертифициран трейнър по внедряване на LEGO Education в учебна среда, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. 

Повод за гостуването бе провежданата днес и утре в София конференция с международно участие "Умения за иновации в образованието", организирана от Центъра за творческо обучение, лидерство и цялостен подход към професионалното развитие на педагогическите специалисти. Ученето чрез игра и STEAM образованието са във фокуса на събитието. 

„Играта не е нещо, което има възрастова граница, но целите, които се поставят при различните групи са различни. Обучението чрез игра се различава, за да отговаря на потребностите на различните възрастови групи. Ако работим с малки ученици, няма много изисквания, но когато става дума за обучение в гимназия и след гимназията, трябва да има някаква цел. В същото време има и учени, които именно чрез игрови модели на поведение правят научни открития. Моля ви, не спирайте да играете“, заяви Сьорен Томсен.

Обучението чрез игра носи ползи за учениците, които се отчитат, както в техните академични резултати, така и в техните социални умения като комуникация и сътрудничество, а не на последно място генерират радост от ученето, което е полза, която обикновено се подценява, но е от изключителна важност за мотивацията на обучаващите се, коментира Томсен.

Вече четири години Центърът за творческо обучение е официален представител на образователното подразделение на LEGO, подкрепя образователни институции във формалното образование а донякъде и в неформалното да използват тази методология и този метод на учене и преподаване, както в предучилищното образование, така и в училищата, каза от своя страна Валентина Венкова.

„С голяма радост мога да споделя, че в България има поне 100 детски градини и поне 100 училища, които успешно внедряват метода за учене с игра с образователни конструктори на LEGO. Това, само по себе си, може би на пръв поглед не е толкова впечатляващо, но всъщност това, което е много важно, е педагогическите специалисти да бъдат обучени и да използват наистина ефективно материалите и решенията на LEGO Education в практиката си", посочи Венкова.

Тоест, те да създадат това пространство в класната стая, където всичко, което чухме, да бъде изразено, добави гостенката. "Да има свобода. Да има отворен край. Да има много творчество в приложението и децата, и учениците да не се страхуват да експериментират, да допускат грешки. Учителят също да не се страхува да учи заедно с децата, защото, както чухме, когато спрем да играем започваме да остаряваме“. 

Има няколко основни принципа при прилагането на игровия модел в обучението независимо с какъв материал работим и с какви точно образователни материали и ресурси разполагаме, посочи гостенката. Тя добави:

„Ключовите принципи са колаборативността, сътрудничеството - човек учи много по-ефективно, когато го прави заедно с другите, когато има обмен на опит. Друг такъв принцип е отвореният край. Ние сме свикнали да търсим един резултат от задачата, от теста, в който правим. Но истината, че училището и детската градина са единствените места в нашия живот, където имаме сигурна среда да допускаме грешки. Така че трябва да се възползваме максимално от тази възможност“.

И третият принцип, който е приложим, независимо от наличните материали като част от игровия метод, това е интерактивността - възможността да повторим много пъти теста, експеримента, така че да извлечем максимална стойност от процеса на учене.

Според Томсен най-важните резултати за децата са да се научат на умението да се ангажират с всеки проблем, с всяко предизвикателство и то по един конструктивен начин, поглеждайки под различни ъгли на въпроса и създавайки възможни решения. „Да имат чувство, че могат да решават проблеми. Защото ще срещат много проблеми в живота си и ако имат отношението: „Аз мога да се справя!“ и любовта към обучението, то те ще продължат да смятат: „Мога да направя нещо по въпроса, просто трябва да усвоя някои нови умения“. Това е едно прекрасно отношение и изграждането му е от огромна полза в живота".

Как тези практики се приемат от учителите в българската образователна система?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.