Декларацията на Г-20 за войната в Украйна от срещата в Ню Делхи бе с доста смекчен тон; за разлика от това декларацията от срещата в Букурещ на инициативата "Три морета" много ясно се изрази срещу руската агресия и обеща помощ за Киев. Причината е различните членове и стратегически визии на двете организации, коментира Румена Филипова, председател и съосновател на Института за глобални анализи, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

"За Централна и Източна Европа борбата спрямо руската агресия и влияние винаги е била от първостепенно значение, дори и в исторически план. Това е различно за голяма част от страните от Г-20, където Китай се припознава като основна заплаха и затова на Г-20 излязоха на преден план други иницитиви - осигуряване на свързаност между Индия, Близкия Изток и Европа като противовес на китайския "Пояс и път".

На срещата в Букурещ инициативата получи нов импулс с пълноправното членство на Гърция и асоциираното членство на Молдова и Украйна, а са били обявени и решения за нови проекти, увеличаване на инвестиционния капацитет на фондовете и създаването на фонд за иновации, разказа Филипова.

Инвестиционният фонд на "Три морета" вече е раздал 6 млрд. евро за серия от проекти, но трябва да се привлича и частно инвестиране особено за големите регионални проекти като пътя "Виа Карпатия", който трябва да свърже Източна Европа от север на юг. Киберсигурността и ядрената енергетика също са били изведени като приоритетите, като в Румъния това се вижда с програмата за разполагане на малки модулни реактори (SMR).

"В България "Три морета" стана жертва на проруската дезинформация, като се говори едва ли не, че това е нов агресивен фронт срещу Русия. Подходът на българската политика досега не беше съвсем точен, тъй като винаги се предлагаха проекти с най-вече национално значение, а идеята на инициативата е да се подобри регионалното сътрудничество. Това е изключително голяма възможност, която България може да използва за дигитална, енергийна и транспортна свързаност."

На Русия ѝ се налага да търси военна помощ от други държави, които подобно на нея са се изолирали от либералния свят, но не са много страните, които са готови да правят това явно като Иран и Северна Корея. Посещението на Ким Чен Ун в Русия от една страна ще помогне на Москва с осигуряването на нов източник на оръжие след дроновете от Иран, докато Пхенян може да се надява да получи в замяна определени технологии за военната и хранително-вкусовата си промишленост, каза Филипова.

Даже и да получи така нужните муниции, това няма да има голям ефект върху бойните действия в Украйна заради огромните структурни проблеми в руската армия, добави тя.

Западът няма големи лостове за влияние върху Пхенян, с които да може да попречи на такова сътрудничество, но не е така по отношение на Виетнам и други държави от Глобалния юг, които се опитват да развиват връзки както с Китай и Русия, така и със Запада.

В случая на Виетнам страната иска да купува оръжие от Русия, но подобно на много други държави от региона Пекин се явява стратегическа заплаха, което от своя страна налага засилване на взаимоотношенията със САЩ. Плод на подобна загриженост са и затоплянето на отношенията между Южна Корея и Япония и договорката AUKUS, каза Филипова.

Има ли бъдеще в идеята на Нарендра Моди за нов мултиполярен световен ред и повече за срещата на "Три морета" може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.