fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Шокираща седмица за световните банки, но ЕЦБ не се отклони от своя план за лихвите

Бойчо Попов, гл. редактор на Investor.bg, във "В развитие", 20.03.2023

17:10 | 20 март 2023
Обновен: 17:40 | 20 март 2023
Автор: Галина Маринова

През цялата седмица ще продължим да следим новините около сключената в неделя сделка между UBS и Credit Suisse, защото волатилността на глобалните финансови пазари продължава. UBS се съгласи да придобие Credit Suisse в историческа сделка с посредничеството на правителството, целяща да овладее кризата на доверие, която заплашваше да се разпространи на световните финансови пазари. Банката ще плати за своя конкурент изцяло с акции. Това каза в своя обзор на събитията от седмицата Бойчо Попов, гл. редактор на Investor.bg, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.

"Централната банка на Швейцария е предложила на UBS и около 100 млрд. долара ликвидност, за да ѝ помогне да поеме операциите на Credit Suisse. Тепърва предстои да станат ясни всички подробности по сделката, която бе оповестена в неделя вечерта, след продължили през целия уикенд преговори. Швейцария настояваше за бързо намиране на решение преди отварянето на пазарите в понеделник". 

Има доста сериозно разминаване в представянето на двете банки през последните години. През последните три години акциите на UBS са поскъпнали с около 20 на сто, докато тези на по-малкия ѝ конкурент са се сринали с около 70%. Тоест, те се движат силно в противоречиви посоки. Пазарната капитализация на UBS бе 56,6 млрд. долара, докато при Credit Suisse пазарната капитализация в края на сесията в петък бе около 8 млрд. долара. Има разминаване и по отношение на финансовите резултати, посочи Попов.

"Днес цената на акциите на Credit Suisse продължи да се срива с около 60%, което потопи пазарната капитализация под онези 3 млрд. долара, за които е сделката". 

Разпродажбите, които наблюдаваме, са заради това, че облигационерите ще загубят сериозни суми заради решението на швейцарските органи, обясни гостът. "Те ще загубят няколко милиарда франка, което повдига въпроса за облигациите, които се държат от облигационери в редица банки. За това именно банковият сектор днес страда, като започнем от борсите в Азия, но също и в Европа, където борсовите акции отново са надолу". 

"Credit Suisse, една истинска банкова икона, отива в историята след тази сделка". 

ЕЦБ отново повиши трите си основни лихвени процента. Едва ли някой може да каже дали този ход ще укроти инфлацията, но наистина, както се очакваше, ЕЦБ повиши лихвените проценти с 0,5 пункта в четвъртък, както беше обещала, пренебрегвайки хаоса на финансовите пазари и призивите на инвеститорите да намали темпа на затягане на политиката, поне докато настроенията се нормализират. От друга страна, ако беше взела друго решение, можеше отново да се стигне до волатилност, каза още Бойчо Попов.

"ЕЦБ покачва лихвите с най-бързия темп в историята, за да ограничи инфлацията, но ударът върху световните пазари около фалита и на Silicon Valley Bank в САЩ през по миналата седмица и това което се случи през миналата седмица с Credit Suisse, можеше да провали плановете на европейския регулатор в последния момент". 

Решенията на ЕЦБ бяха очаквани. Пазарите искаха по-скоро да се фокусират върху прогнозите на основните параметри, които ЕЦБ прави четири пъти годишно. Сега тя и сега тя понижи средните очаквания за общата инфлация, но повиши тези за базисната, която не отчита енергоизточниците и храните. Според тези нови прогнози общата инфлация ще достигне 5,3 през 2023 и 2,9 през 2024 година. За сравнение само в предишната прогноза през декември банката очакваше да се достигне 6,3 през 2023 и 3,4 през 2024. Намалението е с по половин процентен пункт и за двете години, а за 2025 година се предвижда инфлация от 2,1, тоест изцяло завръщане към целта на ЕЦБ от 2% спрямо предишните очаквания от 2,3%.

Въпреки това базисната инфлация остава силна, включително и през февруари. Затова според новите прогнози тя ще достигне 4,6% през тази година, което е с 0,4 процентни пункта над декемврийската прогноза. За 2024 година очакванията са за ниво от 2,5 при 2,8 в предишните прогнози. А за 2025 - 2,2 при 2,4. 

Новите макро прогнози обаче са завършени в началото на март преди сегашното напрежение, което внася допълнителна несигурност. Банковата прогноза е ревизирана надолу главно заради енергийните цени. 

В България данните за инфлацията, изнесени от НСИ, показаха, че тя се забавя до 16%, но това забавяне е доста по-бавно от това, което ни се иска да видим. Причината е по-слабия годишен ръст на цените на храните и горивата. Това показват данните на НСИ. Въпреки това почти всички икономически сектори продължават да отчитат значително поскъпване, както на месечна, така и на годишна база. Числата все повече затвърждават очакванията за една устойчиво висока инфлация, на която ще ѝ трябва повече време, за да се върне към нормалните нива, отколкото ѝ отне да изкачи сегашните върхове. 

Какво да очакваме през седмица?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

fallback
fallback