fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Светът между войната на Путин и войната с инфлацията: темите на 2022 г.

Бойчо Попов, гл. редактор на Investor.bg, "В развитие", 03.01.2023 г.

15:31 | 3 януари 2023
Автор: Даниел Николов

2022 бе годината на инвазията на Русия в Украйна, която вкара Европа в най-голямата сухопътна война след Втората световна война. Конфликтът отне живота на хиляди хора, разсели милиони, унищожи украински градове и нанесе щети на световната икономика. Това коментира Бойчо Попов, гл. редактор на Investor.bg, в обзора на изминалата година в предаването "В равитие" с водеща Вероника Денизова.

След първоначалните успехи на обявената от Кремъл "специалната военна операция" за "денацифицикация" на Украйна, с помощта на западните съюзници Киев успя да си върне много позиции, включително обявения за "завинаги руски" Херсон и други незаконно анексирани от Москва територии. С настъпването на зимата руската армия се съсредоточи върху унищожаването на украинската инфраструкура.

В Русия репресиите се засилиха срещу анти-военните мнения, а Кремъл постигна почти тотален контрол върху медиите. Стотици хиляди млади мъже напуснаха страната след заплахата да бъдат изпратени на фронта заради обявената частична мобилизация, напомни Попов.

"Въпреки военните неуспехи и политическите битки властта на Путин остава здрава - неофициални социологически проучвания му дават рейтинг на одобрение между 70% и 80%. Някои казват, че това може да се промени много бързо, ако го застигне военното поражение."

През 2023 г. може и да има спиране на огъня, но за Украйна това ще означава подновяване на тихия конфликти, който същестуваше след анексирането на полуостров Крим от Москва.

2022 е годината, която бележи траен спад на общественото доверие в институциите и партиите в България - пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза. Обществото е разделено, особено по важни теми, коментира Попов.

"Влизаме в 2023 г., легнали на дрейф, заради неспособността на политическия елит да сформира трайно управление и да покаже устрем за достигане на двете стратегически цели - влизането в еврозоната от 1 януари 2024 г. и влизане в шенгенското пространство."

Централните банки и борбата им с инфлацията им бяха друга тема на 2022 г., като все още не се знае доколко ще са ефективни мерките, но инфлацията изглежда се забавя в редица региони, както и България, коментира Попов.

От лятото насам централните банкери преминаха през цялостна метаморфоза от гълъби към ястреби – Фед повиши лихвите с над 4 процентни пункта, а ЕЦБ – с 2,5 процентни пункта - очакват се още повишения, което накара търговските банки да повишат лихвите по кредитите.

2022 г. несъмнено бе интересна година за паричната политика и централните банки. Тя започна с леки намеци за възможно парично затягане, но и с предупреждения, че то може да навреди на крехкото икономическо възстановяване след пандемията. Избухването на войната в Украйна в края на февруари допринесе за несигурността и страховете на инвеститорите, но и ускори ръста в цените, подсилвайки опасенията на енергийните пазари.

През февруари управителят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че Управителният съвет на банката може да навреди на икономическото възстановяване, ако „прибърза със затягането на паричната политика“. От другата страна на океана ястребите вече се надигаха, водени най-вече от управителя на Федералния резерв в Сейнт Луис Джеймс Булард. През февруари той призова за реакция на банката към постъпващите данни за инфлацията.

И Фед не се забави нито ден повече – през март банката одобри лихвено увеличение от 25 базисни пункта (б.п.), първото от 2018 г. насам, след като в периода 2019-2020 г. започна постепенно намаляване на лихвите, което завърши с понижение от 100 б.п. на 16 март 2020 г.

ЕЦБ, от друга страна, запази предпазливия си тон чак до лятото, когато през юли одобри първото лихвено увеличение от 50 б.п.

По-изненадващи бяха ходовете на Японската централна банка (ЯЦБ). След като прекара цялата 2022 г. да уверява инвеститорите, че няма да промени ултраразхлабената си парична политика, тъй като е необходима за икономическото възстановяване, на последното си заседание през декември регулаторът направи предколедна изненада. На 20 декември ведомството на Харухико Курода увеличи целевата доходност по 10-годишните държавни ценни книжа (ДКЦ) от 0,25% до 0,5%

И докато година по-рано въпросът бе „Кога ще започнат да се покачват лихвите?“, сега инвеститори и анализатори се питат „Кога ще спрат лихвените повишения?“. По всяка вероятност обаче отговорът на втория въпрос е „Няма да е скоро“, тъй като централните банкери не смятат да преминат през катарзис от типа - нещо, което става ясно както от постъпващите данни за инфлацията, така и от сигналите на централните банкери.

2022 беше година на изпитания за всички участници на жилищния пазар в България. Комбинацията от геополитическо напрежение заради войната в Украйна, ускоряваща се инфлация, която в България достигна 24-годишен връх, затягането на паричната политика от Европейската централна банка (ЕЦБ) и очакванията за повишаване на лихвите по ипотечните кредити за първи път от над десет години охлади пазара след година и половина на непрекъснат ръст на сделките.

Драстичното поскъпване на строителните материали през пролетта подложи на изпитание строителните предприемачи и доведе до ръст на цените на новото строителство. Това наред с ускоряването на инфлацията тласна общия индекс на Националния статистически институт (НСИ) за цените на жилищата през второто тримесечие до 14-годишен връх. Заради силния ръст на цените на фона на по-бавното нарастване на доходите на населението отново се заговори за балон на жилищния пазар.

Високите цени наред с общата несигурност за икономиката и доходите и очакванията за ръст на лихвите по ипотечните кредити накараха част от купувачите да се оттеглят от пазара. През третото тримесечие Агенцията по вписванията отчете първи спад на сделките с имоти от края на 2020 г., макар че за деветмесечието броят им на национално ниво все пак е най-високият от 15 години насам.

Повече по темите може да гледате във видеото.

Още анализи на темите от 2022 г. може да намерите на Investor.bg

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

fallback
fallback