fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Рискът от ликвидна криза в енергийния сектор в България не е отминал

Николай Кискинов, управляващ партньор във "Владимиров Кискинов", "В развитие", 14.09.2022 г.

15:15 | 14 септември 2022
Обновен: 15:34 | 14 септември 2022
Автор: Таня Жекова

Високите цени на електричеството и плановият ремонт на АЕЦ Козлодуй могат да доведат до проблеми с ликвидността, тъй като не е ясно дали държавата ще има достатъчно средства за компенсации, а бавното им изплащане може да доведе някои доставчици на електричество до криза. Това коментира Николай Кискинов, управляващ партньор във "Владимиров Кискинов", в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

„Доставчиците на електрическа енергия, включително от последна инстанция, се разплащат на дневна база, а получават пари от крайните клиенти на 40-дневна база, като тези парите не включват компенсациите от държавата. Държавният фонд се разплаща с тях на 50-дневна база т.е. всеки доставчик получава пълната сума едва на 50-тия ден. Това отива към ликвидна катастрофа. Ако цените станат 2000 лв./ MWh, което изглежда ще стане, доставчиците не могат да се разплатят. Ако доставчиците си прекратят договорите с крайните клиенти, доставчиците от последна инстанция не могат да ги заместят. Това е изключително сериозна заплаха“, предупреждава Кискинов.

Гостът припомня, че следващия месец във фонд "Сигурност на електроенергийната система“ ще влязат 760 млн. лева по-малко, защото единият блок на АЕЦ Козлодуй е в планов ремонт, който се провежда всяка година. „Когато попитахме министерството на енергетиката дали има пари във фонда, те отговориха, че по закон трябва да има, но не става ясно откъде ще бъдат взети“, казва той. Според него липсата на категоричен ангажимент от правителството и фонда, че програмата за стимулиране на индустрията има ресурс е сериозен проблем, защото търговците и доставчиците правят отстъпката предварително – ако не я направят фонда няма да им възстанови средствата.

Добрите новини са, че се предвиждат промени в програмата за стимулиране, за да може разплащанията с доставчиците на последна инстанция да се правят три пъти месечно вместо на 40 дни.

„Плащанията ще се правят по бързо, ще се обмисли механизъм за облекчаване на ограниченията на борсата, както и разплащане с търговци на електрическа енергия 2 пъти месечно за помощта от държавата към техните клиенти“, добавя Кискинов.

Той обаче подчертава, че „не трябва да се правим, че проблема не съществува, нещата не се подобряват ако ги пренебрегваме“, както и че масовото компенсиране на абсолютно всички не е целесъобразно – трябва да се стимулират само тези, които са най-уязвими спрямо енергийната криза.

По отношение на предложенията за таван на цените Кискинов посочва, че има няколко варианта как би могло да се случи това. „Има три начина да наложиш таван. Първият е по испански модел - да компенсираш всичко над определена стойност. Там няма таван на цените, а има държавна подкрепа в размер на 8 млрд. евро. Ако направиш подобно нещо в България, то ще катастрофира. Вторият вариант е да се ограничи цената, например ако идва оферта за газ от Русия тя да не се допуска ако цената е над определен таван. Другият вариант е всички борси да имат таван на цената, което значи, че всички ще работят на максималната цена“, пояснява той.

Според него обаче действията на ЕК изглеждат панически и вероятно няма да сработят.

„ЕК препоръча на държавите членки да въведат извънредни данъци върху енергийните компании, които произвеждат атомна, въглищна, водна, слънчева и вятърна енергия. Но данъците не се въвеждат в средата на годината, те се въвеждат със закон в началото на годината, планирано – така че това не е адекватна мярка и тя няма да даде желания ефект“, смята той.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

fallback
fallback