Приоритет на служебния кабинет е да се свърши работата по техническата подготовка за членството на България в еврозоната, за да може редовното правителство да направи официално запитване дали това може да се случи от 2024 г. България не трябва да изпуска геополитическите процеси на преместване на производствата по-близо до пазара и трябва да стане член на еврозоната, за да се възползва от сигурността на паричния съюз. Това коментира Атанас Пеканов, служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Като общество често се чудим дали не искаме да помислим още малко. Сега е момент, в който трябва да спрем толкова дълго да премисляме. С влизането в Европейския съюз сме взели избора в някакъв момент да станем член и на еврозоната и е по-добре да се движим с другите страни, отколкото да изоставаме. Общественият дебат и политическата реторика често обаче водят до страхове и преекспониране, със сигурност ще има такова по отношение на еврозоната, че цените много ще поскъпнат."

"Примерът на Хърватия, която ще приеме еврото на 1 януари 2023, показва, че няма обосновка за такива опасения. Еврото в момента е слабо, защото ЕЦБ изостава от Федералния резерв на САЩ в мерките за затягане", каза Пеканов.

"Еврото обаче е силно като конструкция, по-силно отпреди десет години. С оглед на пандемията бяха приети нови инструменти, които помагат за споделянето на риска, така че някои страни да не бъдат под риск от фрагментация, особено периферията."

ЕС в момента е под шока на зависимостта си от руските енергийни ресурси, но виждаме края на този период, а периферията не е под толкова силен шок заради механизмите за споделяне на риска, което в противен случай би изплашило инвеститорите

"Не виждаме тези спекулативни атаки от преди десет години, когато имаше риск цялата конструкция да е под риск, защото инвеститорите бягат от дадени страни в периферията."

В България често не чуваме сигналите от международната и европейската сцена от събития като събирането на централните банкери в Джаксън Хол. Там бе даден ясен сигнал, че заради голямата инфлация паричната и фискалната политика ще трябва да се затягат, дори ако това доведе до забавяне на растежа и други трудности, каза Пеканов.

"Дълги години живяхме в условия на много ниска инфлация и може би се поуспокоихме, че тя няма да се завърне, а виждаме много стряскащи нива... (В Джаксън Хол) видяхме ясното ново разбиране, че миксът от паричната и фискалната политика предопределя икономическата активност, съответно и инфлацията."

Решенията и мерките в началото на пандемията бяха правилни за тогавашния момент, но сега се намираме в ситуация, когато част от тези стимули трябва да се изтеглят и централните банки дават ясни сигнали, че ще продължават да правят това. Ще трябва да се намери много точен баланс как да се запази колкото се може повече икономическата активност и заетостта, но да се намали напрежението върху цените, каза Пеканов.

Ще трябва да се оптимизира фискалната политика, за да се помага на нуждаещите се в настоящата ситуация на повишени цени на енергийните ресурси, но тези мерки трябва да бъдат много точно таргетирани

"Има много хора, особено в България при този стандарт на живот, които наистина имат нужда от помощ. За тях, със сигурност, фискалната помощ не трябва да намалява, компенсации трябва да има,.. но трябва да се помага само на тези фирми, които губят."

В този контекст Министерството на енергетиката и Министерството на труда и социалната политика работя, за да дефинират ясно понятието за енергийна бедност в рамките на тази година, допълни Пеканов.

България трябва да престане да привлича инвеститори с евтин труд, което само засилва и демографските проблеми заради изтичането на кадри в чужбина.

"Отдавна трябваше да спрем модела на подбиване на доходите на други страни - всъщност заради него не успяхме да конвергираме достатъчно в доходите. Това не е устойчиво."

Как се развива процесът по присъединяване на България към Шенген, какви ще са ползите от членството в ОИСР и защо няма обществен дебат по икономически теми може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.