Може да се стигне до голяма загуба на средства по Плана за възстановяване, ако в България не бъдат приети навреме нужните законодателни инициативи. Над половината от средствата по Плана за възстановяване са в посока Зеления преход и декарбонизацията и те са по-актуални от всякога. Никога не е ставало дума за затваряне на мощности сега, а за ангажименти да се определи целият процес. Това каза Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на ЕК в България, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. "Когато част от ангажиментите по Плана за възстановяване не са изпълнени, тогава има възможност за извършване на частично плащане (...) Проблематично е, ако нещо изобщо не се свърши, защото то спира следващите стъпки".

"След като планът бе одобрен през първата половина на годината от Европейската комисия и от Европейския съвет, вече е време и сме пристъпили към неговото изпълнение. Той се базира на 22 цели, които трябва да бъдат изпълнени и очакваме заявката, която имаме и от вицепремиера Атанас Пеканов, до края на този месец да получим първото искане за плащане, след което комисията ще има два месеца да оцени дали реално работата е извършена. Става дума за около 1,3 млрд. евро, което е около 20% от плана или около 2,5 млрд. лв. Това е едно много сериозно първо плащане, като имаме предвид, че България не получи авансово финансиране в края на миналата година. Това е част от причините това първо плащане да е толкова голямо, за да може в останалата част от времето за изпълнение на плана, което е до края на 2025 година, да свършим останалата работа и да разплатим останалите средства". 

Първото плащане се насочва към това, което вече са свършено - административна работа по подготовка на системите за управление и контрол, някои законодателни мерки, които вече бяха приети, както и една обществена поръчка в Министерството на вътрешните работи (първата обществена поръчка в рамките на плана), след която при следващите плащания ще има доста такива в останалите звена и индустрии, които ще са доста важни, добави гостът. 

"Процедурата в МВР беше извършена, но не се появиха кандидати. Така че сега предстои да се реши дали да направи отново вече с променени параметри или да се търси друг междинен вариант".

Целите за второто плащане, което ще очакваме да бъде поискано в началото на 2023 година, са над 65, поясни събеседникът.  "От тях 22 са законодателни, но има и много други мерки, които са изключително важни и засягат реформи и в област енергетика, в област правосъдие и в други области. Те ще зададат хода на целия процес на изпълнение на плана в следващите пет години".

"Когато говорим за намаляване на въглеродните емисии, например, една доста трудна тема, която стоеше и преди одобрението на плана, при които трябва да се постигне, ние трябва да предприемем, както законодателни промени, така и конкретни стъпки за намаляване на тези емисии. И тук вече ще дойде моментът на оценяване - какво е свършено през 2022, след това какво ще се свърши през следващите години. Ще разчитаме новият български парламент да приеме тези 22 законодателни инициативи достатъчно бързо, за да станат готови навреме".

Относно декарбонизацията гостът подчерта, че "никога не е ставало дума за затваряне на мощности сега, за конкретни мерки сега, а за ангажименти да се разберем кога и как това да стане и да се определи процес. И тук имаме и ролята на Парламента, където трябва да се създаде една комисия, която да приеме сценарият, по който да се стигне до тази пълна декарбонизация, както и стъпките до края на 2025 година, които ще доведат до това намаление от 40% на емисиите".

"Когато част от ангажиментите по плана не са изпълнени, тогава има възможност за извършване на частично плащане. То се извършва по определена формула, но след това държавата-членка има 6 месеца да извърши и останалите стъпки, за да получи и останалата част. Проблематично е ако нещо изобщо не се свърши, защото то спира следващите стъпки. Например ако работим в сфера енергетика, ако не се приеме някаква законодателна промяна, тя после пречи на приемането на подзаконовата рамка и прилагането, които са следващите стъпки, заложени напр. за 2023 и 2024 и така цял поток може да бъде изложен на риск. В един такъв случай ние наистина бихме стигнали до по-голямо неусвояване на средства и още по-важно - неизвършване на тези ключови реформи, които ще донесат много по-висок икономически растеж за в бъдеще за България, отколкото ще допринесат тези средства". 

На въпроса дали "този механизъм може да послужи за инструмент за изглаждане на бизнес циклите" в ЕС, гостът каза, че в Плана за възстановяване говорим за конкретни правни ангажименти, че определени дейности ще бъдат свършени. "От тази гледна точка при Механизма за възстановяване и устойчивост има доста по-сериозен ангажимент от страна на държавите-членки".

"На второ място, въпреки че научихме доста уроци от предишната финансова криза, когато имахме едно свиване на спредовете между Германия и периферията, сега, 10-12 години по-късно, до преди войната, се наблюдаваше едно доста подобно свиване на спредовете. Което от една страна може да бъде аргумент за изглаждане на бизнес циклите, но от друга знаем, че тези спредове реално не са толкова минимални.

Европейската общност и Европейския съюз се променят постоянно, но още повече във време на кризи, заключи Цветан Кюланов. "Това, което видяхме през последните няколко години наистина е първо солидарността - общите поръчки на ваксини, общата реакция на кризата с Плана за възстановяване, но сега виждаме и едно много сериозно движение в посока единство".

"Това вече не е толкова солидарност, да помогнем на другите, а да се движим напред. В тази връзка - общите пакети санкции, общото взимане на дълг, за да се финансират Плановете за възстановяване и устойчивост, дискусии за общо взимане на дълг и други, включително и в сферата на отбраната. Тази еволюция дава отговор - върви се към единство, което изисква, разбира се, и повече вземане на решения от централните органи".

По какво се отличава механизмът за възстановяване и устойчивост от кохезионните политики, за да се гарантира безпроблемното и адекватно усвояване на средства? Има ли конкретни стъпки в тази посока, които да са предприети на национално ниво и какви? Кои са рисковите сектори? Съществува ли риск 22-те необходими законови промени, нужни за втория транш на средствата по Програмата да бъдат "направени през пръсти", защото са толкова важни? Защо териториалните планове трябва да бъдат "в много добър синхрон, както като цели, така и като заложени приоритети" с националния?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.