В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Въглищата може да предпазят зеления преход, ако не породят енергиен национализъм

Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, "В развитие", 28.06.2022 г.

15:41 | 28 юни 2022
Обновен: 18:36 | 28 юни 2022
Автор: Даниел Николов

Спирането на доставките на природен газ от Русия за България не предизвикаха "апокалиптичната картина, както ни увещаха през април", но трябва да се работи за дългосрочни решения и безпроблемни доставки за летните месеци и запълване на хранилищата. Хранилището в Чирен е пълно на около 31%-32%, но ще има нужда от допълнителни количества с оглед изискването на ЕС за 80% и идеята да се помага на държави, които нямат собствени съоръжения за запаси. Намалените количества на газ от Русия принуждават редица европейски държави да отварят отново въглищните си централи, за да предпазят населението и икономиките си, макар това да е против насоките на Европейската комисия. Това коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"В България са необходими доста стъпки, за да се осигури дългосрочна сигурност, тъй като тя в момента липсва - не само за запълване на Чирен, но и за гарантиране на физическите доставки и някаква предвидимост на цената. Малко по-висока цена в сравнение с досегашните доставки не би бил такъв проблем за бизнеса, колкото непредвидима цена."

Тази сигурност ще бъде изключително трудна за постигане в момент на политическа нестабилност в страната. Настоящото "надцакване" при актуализацията на бюджета с обещанията на партиите може да се повтори и да заплаши провеждането на енергийните политики на страната, каза Стайков.

В коментар за договора на "Мини Марица Изток" за износ на въглища за Сърбия, Стайков заяви, че това ще осигури алтернативен пазар за продукцията на мините и ще им даде допълнителна защита при евентуално намаляване на работата на ТЕЦ-овете в региона.

"Идеята, че въглищата са едва ли не са изпята песен и въобще няма смисъл да им обръщаме внимание - миналата и тази година виждаме, че това въобще не е така. Те имат своето място в енергийния микс на отделни страни във и извън ЕС... Това е важно да се разбере в рамките на следващите десет години, защото пак трябва да изпълняваме енергийни и екологични цели. Ако просто отхвърлим една технология изцяло, вместо да се възползваме не в максимално количество, а в пълен капацитет от нейните възможности, така че да направим този безпроблемен преход, може много лесно да се върнем в ситуация, когато години наред постигаме екологичен напредък и в един момент се оказва, че цената е много висока и се връщаме назад. Това може да се избегне с разумна и по-прецена политика."

Кризата е резултат на амбициозната дългогодишна политика на Европа за евтини енергийни доставки отвън, като заложените рискове в нея станаха явни през 2021 г., когато Русия отказа да увеличи потоците на природен газ, за да отговори на следпандемичния ръст на търсенето. Тази година ситуацията допълнително се влоши от самата война и спирането на физическите доставки до страни от ЕС като България, напомни Стайков.

Пълното спиране на доставките за целия ЕС е напълно възможно, смята Стайков. "Нищо чудно този прийом, който използва Русия - да влияе на пазарите чрез ограничаване на доставките - да продължи и дори да се задълбочи. Ако ЕС изпрати послание, че до края на годината ще намали вноса с около две трети, нормално е да се очаква някаква ответна реакция."

Няма достатъчно алтерантивни източници, които да покрият целия спад на вноса от Русия в ЕС, а планът RePowerEU предвижда освен втечнен природен газ (LNG), енергийна ефективност и намаляване на потреблението, и ускорени инвестиции във ВЕИ. Някои страни започнаха да се подготвят като приеха закони за възобновяване на работата на въглищните централи.

"Миналата година наблюдавахме абсолютно същото - разликата е че през 2021 г. това беше като инстинктивна реакция на много високите цени, а тази година е обмислен ход на фона на едновременно високите цени и рисковете пред доставките от Русия."

Според Стайков тези действия ще доведат до увеличение на емисиите от въглерод в близко бъдеще, но в средносрочен план то може да бъде компенсирано от повече инвестиции в енергийна ефективност, ВЕИ и АЕЦ.

"Много европейски страни започнаха да взимат решения поотделно, които са очевидно в разрез с насоките на ЕК [за въглищните централи]... Това е много сериозен въпрос още от миналата година, когато видяхме изключително бавна реакция от страна на ЕК по отношение на високите цени на природния газ и електроенергията, което доведе отделни страни да претендират за цялостна промяна на ценови модели и преосмисляне на енергийната политика, ограничаване на внос, дезинтеграция на пазара. Ако няма единен отговор на тези общоевропейски проблеми, може да се стигне до енергиен национализъм."

Подобно разделение се видя най-ярко през 2022 г. с преговорите за плащанията в рубли за руски газ и неясните насоки от страна на ЕК, което изпраща много лош сигнал за бъдещите мерки и общи европейски политики, каза Стайков.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.