Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Б. Петров: България може да изпълни всички критерии за еврозоната до 1 януари 2025

Борис Петров, финансист, в "Бизнес старт", 23.11.2023

12:45 | 23 ноември 2023
Обновен: 12:46 | 23 ноември 2023
Автор: Галина Маринова

Всички тенденции, които наблюдавам ми дават оптимизъм, че България може да изпълни всички критерии за въвеждане на еврото и това да се случи от 1 януари 2025 година. С новия закон БНБ ще има по-широк набор от възможности за инвестиране, включително в деривати. Това каза Борис Петров, финансист, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Новият закон на БНБ предвижда промени, целящи да се подобри ценовата стабилност, като се разширяват задачите на БНБ, свързани с изпълнението на паричната политика на ЕЦБ, например в областта на макропруденциалния надзор. Разширява се и рамката на управляване на валутните резерви. БНБ ще има по-широк набор от възможности за инвестиране на своите валутни активи, а също така ще може да инвестира и в деривати. Независимостта на управителя на БНБ и на членовете на управителния съвет се засилва. Новост е, че съществено се повишават и изискванията към служителите на БНБ, а не само към ръководството, коментира гостът.

"Новият закон за БНБ предвижда редица промени като основната цел е ценовата стабилност - целта и на паричната политика на евросистемата. Българската народна банка, като част от системата, се включва в постигането на тази ценова стабилност. Значително се разширяват и задачите на БНБ и най-вече по отношение на изпълнението на паричната политика на Европейската централна банка в България във връзка с операциите на БНБ с търговските банки у нас. Тя ще осъществява операциите на Европейската централна банка на територията на нашата страна". 

Това са само част от новите правомощия, които ще добие БНБ, но са най-важните - в областта на паричната политика, добави събеседникът. "БНБ ще придобие допълнителни правомощия, които в момента са по-слабо уставонени, като например провеждането на т.нар. макропруденциален надзор в банковия сектор. Разширява се леко и рамката за управляване на валутни резерви. Дава се право БНБ да управлява чужди, възложени активи, включително и активи, възложени от ЕЦБ. Запазват се функциите на БНБ като фискален агент на държавата, а също така остава регламентът на статистическата дейност. Остава и регламентът за осъществяване на банков надзор, остават и отговорностите за упражняване на надзор над платежните институции и дружествата, които емитират електронни пари".

За промените в правилата за инвестициите в новия закон за БНБ гостът коментира, че ще се разшири кредитният рейтинг на инструментите, в които БНБ може да инвестира. "В момента изискването е БНБ да инвестира в инструменти с рейтинг, които имат двете най-високи оценки за кредитен риск. Тази рамка леко се разширява, като вече може да се инвестира в инструменти, които имат трите най-високи оценки".

"БНБ ще има по-широк набор от възможности за инвестиране на своите валутни активи, а също така ще може да инвестира и в деривати, което до момента беше спорно дали законът го позволява".

В предложението за промяна на Закона за БНБ на практика няма спорни моменти. Всички промени, които се предлагат от страна на правителството и на министерството на финансите, транспонират изискванията на устава на ЕЦБ, изискванията на договора, подчерта Петров. "Даже приветствам и самият подход, който е избран - да се реферира към европейските правни актове, като по този начин се избягва всякаква възможност за евентуално различно тълкуване, ако не беше избран този подход на пряко рефериране към европейските правни актове, които така или иначе са приложими пряко към нашето законодателство. Така че правната сигурност при този метод на транспониране е възможно най-високата". 

"Възпроизвеждат се досегашните норми, които касаят функциите на БНБ в частта фискален агент на държавата, така че в този аспект няма някакви възможности за спорове. Независимостта на управителя на БНБ и на членовете на управителния съвет също се засилва във връзка с европейските изисквания, като новост е, че съществено се повишават изискванията към служителите на БНБ, а не само към ръководството".

В коментара си за инфлацията гостът посочи, че през последните няколко месеца темпът на инфлация съществено се забавя. "Поизчерпа се ефектът от понижаване на годишна база на енергийните суровини, но пък има допълнителен ефект, който може да доведе до допълнително забавяне на инфлацията, който може да наблюдаваме във връзка с динамиката на цените на храните и хранителните стоки". 

В самия ЕС наблюдавам едни доста големи различия в националните темпове на инфлация, което в миналото не беше толкова ярко изразено, подчерта финансистът. "Тази разлика в динамиките на националните показатели до голяма степен се дължи на различното поведение на държавите членки по отношение на преодоляване на проблемите с дефицитите и на високите цени на енергийните суровини през последните 12 месеца. В същото време ЕК удължи срока за действие на мерките за преодоляване на енергийната криза в ЕС, свързана с доставките".

"Очаквам през следващите месеци тази динамика да е различна в отделните държави и да наблюдаваме държави с много ниска инфлация в еврозоната и едновременно с това държави с доста по-завишена инфлация. Това дава възможност на България да изисква от ЕС за прецизиране на подхода за трите държави с най-ниска инфлация, като по този начин се дава възможност и с тенденцията за общо забавяне на цените в България, ние да отговорим на Маастрихския критерий за инфлацията". 

Всички тенденции, които наблюдавам ми дават оптимизъм, че България може да изпълни всички критерии за въвеждане на еврото и това да се случи от 1 януари 2025 година. "Възможно е някои от държавите, които са въвели агресивни компенсиращи мерки за справяне с енергийните цени да бъдат изключени от извадката, като по този начин трите страни, които са с най-ниска инфлация, да не попаднат в извадката на ЕК и това ще даде шанс на България да влезе в еврозоната. Една от страните с най-ниската инфлация на годишна база в ЕС е Дания и въпреки че страната не е член на еврозоната, нейният показател за инфлацията с е взима предвид". 

В същото време опасността от рецесия в еврозоната не е отминала, подчерта Петров. "Виждаме, че на практика имаме съвпадение на структурни проблеми в някои държави".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате  тук.