Инфлацията в България е увеличена, но не и строго погледнато висока, която се характеризира с нива над 40% годишно и различни поведенчески и икономически ефекти като скъсяване на хоризонта на планиране на бизнесите. Ръстът на цените достигна 18.7% на годишна база през 2022 г., по-високи от предишни пикове, а и страната се намира в усложнена ситуация заради стремежа си да изпълни инфлационния критерий за членство в еврозоната. Ескалация на кризата в Газа може да увеличи инфлацията от енергийните източници, което ще засегне особено България заради високата енергийна интензивност на икономиката. Това коментира доц. д-р Стела Ралева, преподавател в катедра "Икономика" на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Като цяло, умерената инфлация е стимул за икономически растеж и увеличение на производството, а при едни и същи номинални лихви може да стимулира и инвестициите. Увеличената инфлация има негативен ефект чрез създаване на нестабилност в икономиката и влошаване на очакванията, като прагът е различен за различните икономики, но нивата са между 10% и 20% и нагоре, обясни Ралева.

Инфлацията никога не се наблюдава в чистия си вид и през последните две години и половина имаме комбиниран вариант, като "преобладава факторът от страна на предлагането от гледна точка на енергийните цени", каза Ралева. От страната на търсенето в еврозоната ефект има увеличаване на паричната маса по време на Covid на фона на отслабване на фискалната консолидация, последвала дълговата криза.

"Енергийните цени са много сериозен фактор - перспективите могат да бъдат много неблагоприятни предвид военните конфликти... При едно неблагоприятно развитие на конфликта в Близкия изток това може да има отношение и към някои транспортни коридори, свързани с доставянето на петрол - това при всички случаи ще доведе до увеличаване на енергийните цени, което от своя страна ще провокира действия от ЕЦБ. Може би за ново повишаване на лихвите, защото те не го изключват."

ЕЦБ обяви, че не възнамерява да вдига лихвите при нормални обстоятелства, но положението може да се промени в зависимост от развитието на конфликта, добави Ралева, като ескалация ще доведе до по-голяма инфлация  и ще има негативен ефект върху икономическия растеж.

За икономиката на България повишаване на енергийните цени ще има особено голямо значение по отношение на производствените разходи.

"Българската икономика има висока енергийна интензивност - тази енергийна интензивност при нас е повече от 4.5 пъти по-висока, отколкото е средното за ЕС, и повече от два пъти по-висока от останалите нови страни-членки. Повишаването на тези цени ни засяга в много по-голяма степен."

Динамиката на доходите също е силно инфлационна в страната, тъй като не е съпътствана от ръст на производителността на труда, като ръстът на заплатите за 2022 г. е 15.5%-16%, а ръстът на производителността на труда е около 2.5%, каза Ралева.

"Стагфлация не е невъзможна предвид перспективите и предвид дали ще се наложи на централните банки да увеличават лихвените проценти или ще има задържане и връщане към по-нормални нива. Това има и друг негативен фактор, свързан с обслужването на дълговете - новоемитираните дългове вече са на по-висока доходност, което ще затрудни страни, които имат необходимост от финансов ресурс."

В такъв вариант, особено за българската икономика, трябва да се мисли в дългосрочен план как да се повишат производителността и инвестициите след отшумяването на енергийните шокове при ескалация в Близкия изток.

"Проблемът на стагфлацията е, че ако опитаме да ограничим инфлацията, то  ще задълбочим проблема с растежа, и обратното. Проблемът на стагфлацията е как да се осъществи излизането от нея."

Как инфлацията и икономическият растеж си взаимодействат, създава ли ръстът на заплатите в IT сектора заплаха за конкурентоспособността на компаниите може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.