Кои са решенията за по-бърз растеж на българската икономика

Привличане на кадри от чужбина е възможно решение

Снимка: pixabay.com Снимка: pixabay.com

Решенията за по-бърз растеж на българската икономика, който да позволи по-бързо догонване на по-богатите страни от Западна Европа, могат да се търсят в две посоки. Това посочва в свой анализ Десислава Николова от Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Едното е свързано с увеличаване на икономически активното население у нас, което може да стане по два начина:

1) Активизиране на тези, които са в работоспособна възраст и без физически ограничители, но в момента не са икономически активни.

По последни данни работната сила в страната е 3 385.6 хил. (за второто тримесечие на 2017). В същото време населението на възраст между 20 и 64 години, което можем да приемем за работоспособно, е 4 319 хил. Т.е. дори и половината от разликата между населението в тези възрастови граници и работната сила да са временни или трайни емигранти, хора със заболявания, които не им позволяват да работят или дори плод на статистически грешки, пак трябва да остават около половин милион, които биха могли да се включат при подходящо образование, обучение и целенасочена работа по активизирането им.

От друга страна, в наблюдението на работната сила от НСИ пък се вижда, че има близо 200 000 души (точното число е 183 200 през второто тримесечие), които в момента не са активни, но биха желали да работят. От тях повече от половината са обезкуражени, което означава, че са се отказали да търсят активно работа, защото не виждат шанс да намерят такава. Дори и да приемем, че тези около 200 000 души са долната граница на тези, които могат да бъдат активизирани, пак става въпрос за над 5% от работната сила в момента.

2) Привличане на кадри от чужбина.

Това вече се случва в туризма и по-конкретно в някои морски курорти, като привлечените работници са от Украйна, Грузия и др. страни от региона. Тук горната граница е далеч по-висока (спрямо тази на местния потенциал на пазара на труда), дори и да приемем, че на практика можем да привличаме хора от само ограничен брой страни, които са ни близки в езиково, културно и образователно отношение. Въпросът е доколко тази практика може да се увеличи като мащаб и да се разпростре и към други сектори на икономиката, които изпитват остър глад за кадри.

Освен по линия на труда, потенциалът на растежа може да се вдигне с помощта на нови технологии (трудна работа) и привличане на повече капитали. Става въпрос най-вече за частни инвестиции, но и капиталът по линия на националния бюджет и европейските средства и инструменти пак върши работа. Що се отнася до преките чужди инвестиции, последните години те са много далеч от нивата преди кризата и дори през 2016 отбелязаха своеобразно дъно.

Тук има много какво да се направи, за да стане България по-привлекателна за чужди инвеститори и то не се изчерпва само с ниските разходи за труд. Последните, между другото, скоро изобщо няма да са толкова ниски, предвид огромния недостиг на хора и бързия ръст на заплатите, който вече достига 10% на годишна база и нищо чудно да продължи да се ускорява.

Става въпрос за върховенство на правото, по-добра защита на правата на собственост, независим съд и борба с корупцията, ниски разходи и бързи процедури за откриване на бизнес и започване на строителство и т.н. Това са обаче все големи институционални промени, които, ако се случват изобщо, обикновено отнемат много време.

На този фон, мерките на пазара на труда изглеждат далеч по-постижими от гледна точка на правещите политики. Така например, относително лесно би могъл да се улесни вносът на работна ръка от страни извън ЕС като бившите страни от СССР, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и др.

Въпросът е да се помисли добре и да се вземат мерки България да не се използва (от гражданите на страните - потенциални донори на работна ръка) само като „трамплин” за пазара на труда в по-богатите европейските страни, където и заплащането е по-високо. Колкото по-бързо започне мисленето и действията по такива мерки, толкова по-скоро българската икономика ще има шанс да „надскочи себе си” и да започне да расте с темпове над 3-4%.

В противен случай България ще се остане вечния догонващ, който все не успява да достигне средния стандарт на живот в ЕС.

 

Последни новини
Още от Акценти