Борис Петров: Фед целеше да покаже доверие в икономиката

Федералният резерв не даде ясна индикация за свиването на баланса си, коментира финансистът

Борис Петров. снимка: Bloomberg TV Bulgaria Борис Петров. снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Не смятам, че хората, които следят внимателно американската икономика бяха изненадани от повишението на референтната лихва на Федералния резерв, коментира финансистът Борис Петров в предаването Boom&Bust дни след като централната банка на САЩ повиши с 25 базисни пункта целевия диапазон на бенчмарка. Това е първото покачване от 2006.

Лихвата по федералните фондове е лихвата по средствата, които банките си разменят чрез своите сметки във Фед. Това е лихвата на междубанковия паричен пазар, като тя е само референтна лихва, а не е лихва по операциите на Фед. Операциите на банките са на нива, приблизително близки до тази лихви, обясни Петров.
Тя е важна защото моделира очакванията, а те водят до формиране на цените на активите и рисковите премии в съответните сегменти. 

Петров коментира очакванията за паричната политика през следващите години. Стандартната стъпка в предходните цикли на повишаване на лихвите беше поне 0.25% на тримесечие, но много често когато икономическата активност изненадваше от възходящата страна, тя беше и по-висока.
Последващата комуникация на Фед за това с каква стъпка ще предприема следващите промени формира средносрочния хоризонт и формира доходността върху цялата крива на доходност по американските ДЦК.

Решението има най-силно влияние на пазара на ДЦК. Доходността на книжата до две години се определя изключително от очакванията за промяна на референтната лихва на Фед в рамките на година-година и половина напред. Ако разглеждаме доходност на тези инструменти около 2%, това означава, че имаме вградени повишения на лихвата до края на годината може би за три или за четири заседания с по 0.25%. Оттук нататък вече движението се предава и върху по-дългосрочните книжа. Но тези доходности в по-дългия матуритетен сектор са зависими в по-голяма степен от инфлационните очаквания и от икономическия цикъл.

Един от класическите водещи (leading) индикатори за икономическия цикъл е спредът между доходността по 10-годишните и двегодишните ДЦК. Смята се, че той има предвиждаща сила по отношение на икономическия растеж, допълни финансистът.

Според Петров едно повишение с 0.25% е с незначително влияние върху ипотечния пазар. Върху тази лихва по-скоро влияе доходността на 10-годишните ДЦК и 30-годишните ДЦК. А движението при 10-годишните книжа не беше значително, посочи Петров.

Що се отнася до баланса на Фед (обема на активите, повечето от които са придобити през трите кръга на количествени облекчения и се реинвестират), комуникацията беше сдържана, посочи Петров. По думите му Федералният резерв не възнамерява да свива баланса си, което показва предпазливо отношение.
Йелън спомена, че е възложила на да се проучи влиянието на свиването на баланса. Нямаме ясна индикация.

Той коментира и таргетирането на лихвите от Фед или т. нар. dot plot диаграма. Това е очакваният път на лихвата по федералните фондове на база информация на Фед за състоянието на икономиката и очакванията, които може да се формират в двегодишен хоризонт.

През 2016 се очаква БСП на САЩ да нарасне с 2.4%, което е близо до потенциалния темп на растеж и безработицата да спадне до 4.9%, което е под темпа на естествената безработица за САЩ. Инфлацията ще бъде около 1.6%, което е под таргета на Фед (2% - б.р.). Но с оглед на малкия буфер на трудовия пазар, Фед е притеснен, че това ще породи инфлационни очаквания в бъдеще, които много бързо да се трансмитират към икономиката. Затова те очакват едно малко по-бързо повишаване на лихвените проценти, отколкото е пазарният консенсус.

Целеше се да се покаже доверие в състоянието на американската икономика, защото след толкова продължителен период на акомодираща парична политика трябваше да се сигнализира, че икономиката не налага поддържане на тази политика в бъдеще. Оценката на Джанет Йелън бе, че дори след това повишение паричната политика остава разхлабена.

Що се отнася до баланса на Фед (обема на активите, повечето от които са придобити през трите кръга на количествени облекчения и се реинвестират), комуникацията беше сдържана, посочи Петров. По думите му Федералният резерв не възнамерява да свива баланса си, което показва предпазливо отношение.
Йелън спомена, че е възложила на да се проучи влиянието на свиването на баланса. Нямаме ясна индикация.

Определени пазарни сегменти биха могли да имат проблеми, като пазара на junk bonds. Но този сегмент е около 300 млрд. долара. Банките имат сравнително ограничени експозиции към такъв тип облигации. Засегнати са няколко сектора - петролния, енергийния и телекомуникациите.
Банките печелят от повишението на лихвените проценти, защото това влияе на техния лихвен марж. Банките имат по-дълга дюрация на пасивите отколкото на активите и това позволява по-бързо да прехвърлят на своите кредитополучатели повишаването на лихвите, отколкото по депозитите, каза още Петров.

Последни новини
Още от Новини